Вещицата [bg]

Знаеше, че много хора ги смятат за странна двойка, но в действителност бяха като две съседни парчета от пъзел. Намериха в другата това, което им липсваше. Причина да живеят. Носеха тревогите си взаимно, което направи живота им много по-лесен.

Не ги спря дори това, че им забраниха да се виждат. Тайните им срещи бяха като вълнуваща игра. Те двете срещу целия свят. Никой не можеше да ги раздели. Бяха толкова наивни. Никоя от тях не осъзнаваше колко сериозна е ситуацията. Дори в деня на разпита. Мари имаше чувството, че носи броня, която ще я предпази. Мислеше, че нищо не може да им се случи.

Но после всичко се срина и тя се озова в цирка на приемните домове. Няколко месеца след осемнайсетия си рожден ден Мари си събра нещата и повече не се върна. Беше свободна. От родителите си. От братята. От дългата поредица приемни семейства.

Братята й опитаха да се свържат с нея на няколко пъти. Когато родителите им умряха, когато получи първата си роля в Холивуд. Второстепенна роля, но дори това беше достатъчно голяма новина за шведските медии и снимката й се появи по афишите. Тогава се сетиха, че са семейство, но Мари вече не беше мърляво хлапе. Разясни им чрез адвоката си, че няма да получат нищо. За нея те бяха мъртви.

Йорген ругаеше някъде отвън. Можеше да се цупи колкото си иска. Благодарение на нея и на всички статии, появили се през последните дни, финансирането на проекта беше подсигурено и въпросителните около филма отпаднаха. Нямаше причина да се вайка заради опасенията му. А и знаеше, че Йорген изневерява на съпругата си по време на всяка филмова продукция. Това нямаше нищо общо с нея, проблемът беше, че той се затрудняваше да си държи ципа вдигнат.

Пред очите й отново изникна лицето на Хелен.

Вчера се натъкна на нея в „Хедемюрш“. Отиде там след края на снимачния ден. Зави покрай един рафт и я видя. Стоеше там със списъка с покупки. Мари бързо отстъпи назад и Хелен като че ли не я забеляза.

Усмивката бавно напусна яркочервените й устни. Хелен изглеждаше остаряла. Може би това бе най-трудно за възприемане. Самата Мари не смееше да мисли колко пари е похарчила през годините за разкрасяващи процедури, намеси и операции. Хелен обаче просто бе оставила годините да си вземат своето.

Мари се загледа в огледалото и за пръв път от много време наистина се видя. Но не можа да се погледне в очите, тъй като вече не изпитваше предишното чувство за сигурност, не и като по времето, когато мислеше само за себе си. Бавно извърна поглед. Вече не знаеше коя е жената в огледалото.

— Това добра идея ли е? — попита Ана и се хвана за корема. — Как ще запазим хладнокръвие, ако е ужасна?

— Подготвила съм се психически за нещо в цвят сьомга — каза Ерика и зави към Гребестад.

— За нас също ли? — възкликна Ана с нотка на ужас в гласа. — Мислиш ли?

— За теб няма страшно. Ще ти намерят някоя осемместна палатка и ще я прекроят. Обзалагам се, че на роклята ти ще пише „Фелревен“[46].

— Ха-ха, толкова си забавна, не знаех, че сестра ми е комедийна актриса…