![Кралят отвъд Портата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/6/kralyat-otvd-portata-bg-download.jpg)
Кралят отвъд Портата [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Сага за Дренай #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-490-1
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят отвъд Портата [bg]». Краткое содержание книги:
— Войната вече е започнала — каза ханът. — Няма да пристигнеш навреме, за да спасиш приятелите си.
— Тогава ще пристигна навреме, за да отмъстя за тях — отвърна Тенака.
— Какво се опитваше да ти каже старецът за Краха?
— Не зная — нещо за въртящ се лед. Не беше важно — каза Тенака.
Старият шаман посочи на Тенака да седне и новият хан се подчини. Очите му се затвориха. Когато ги отвори, седеше пред гробницата както преди, гледан от струпалите се наоколо надирски генерали. Вляво от него лежеше Шират Мълвящия нож — гърдите му бяха разкъсани и кръвта бе попила в прахта. Вдясно бе Черепоносеца, от чието теме капеше тънка струйка кръв. Пред него лежеше шлемът на Улрик.
Аста Хан се изправи и се обърна към генералите.
— Свърши се и се започва. Тенака Хан владее Вълците.
Старецът взе шлема, върна се при мангала, взе наметалото си от опърпани животински кожи и напусна лагера. Тенака остана на място, оглеждайки лицата пред себе си, усещаше враждебността. Тези мъже бяха готови за война — поддръжници на Мълвящия нож или Черепоносеца. Никой от тях не го бе смятал за потенциален хан. Сега имаха нов водач и от този момент Тенака трябваше да бъде изключително предпазлив. Храната му щеше да бъде опитвана… палатката пазена. Мнозина от мъжете пред него желаеха смъртта му.
Лесно беше да станеш хан. Трудно бе да оцелееш след това.
Движение сред редиците привлече погледа му — Ингис се изправи и пристъпи към него. Той извади меча от ножницата си, обърна острието и го подаде с дръжката напред на Тенака.
— Сега аз съм твой — каза възрастният главатар и коленичи.
— Добре дошъл, воине. Колцина братя водиш?
— Двадесет хиляди.
— Това е добре — каза ханът.
И един по един генералите се изредиха да коленичат. Слънцето се подаде над върховете, преди последният да отстъпи. Тогава Ингис отново се приближи.
— Семействата на Черепоносеца и Мълвящия нож са пленени. Чакат те близо до лагера ти.
Тенака се изправи и се протегна. Беше му студено и чувстваше силна умора. Следван от Ингис, той тръгна към лагера си.
Голяма тълпа се бе струпала, за да види смъртта на затворниците. Тенака погледна пленниците, коленичили в безмълвни редици, с вързани зад гърбовете ръце. Имаше двадесет и две жени, шестима мъже и около дузина малки момчета.
Субодай се приближи.
— Сам ли искаш да ги убиеш?
— Не.
— Тогава двамата с Гитаси ще го сторим — каза той радостно.
— Не.
Тенака продължи напред, оставяйки Субодай объркан и изненадан.
Новият хан спря пред жените на мъртвите главатари.
— Аз не убих съпрузите ви — каза им той. — Между нас нямаше кръвна вражда. Ала въпреки това наследих тяхната собственост. Така да бъде! Вие бяхте част от тази собственост, така че от днес нататък сте жени на Тенака Хан. Освободи ги! — обърна се към Субодай.
Мърморейки си под нос, Копието се придвижи по редицата. Щом бе освободена, една млада жена се хвърли в краката на Тенака.
— Ако наистина съм ти жена, какво ще стане със сина ми?
— Освободете и децата — каза Тенака.
Сега оставаха само шестима мъже — близки роднини на мъртвите главатари.
— Това е нов ден — каза им Тенака. — Давам ви шанс. Обещайте, че ще ми служите, и ще живеете. Откажете и ще умрете на място!
— Плюя върху теб, мелез — извика един мъж.
Тенака пристъпи напред, протегна ръка за меча на Субодай и с един удар отряза главата на проговорилия.
Никой от другите петима не продума и ханът ги уби един по един. После привика Ингис при себе си и двамата седнаха тихо в сенките на палатката.
Останаха там в продължение на три часа, докато ханът описваше плановете си. След това Тенака заспа.
А докато спеше, двадесет мъже пазеха палатката му с мечове в ръце.
20.
Парсал продължи да лази през високата трева. Болката от осакатения му крак бе избледняла в сравнение с неописуемата агония от предния следобед и сега бе просто болезнена пулсация, която от време на време припламваше и го караше да губи съзнание. Нощта беше хладна, ала той се потеше обилно. Вече не знаеше накъде отива — единствената му цел бе да увеличи колкото може повече разстоянието между себе си и ужаса.
Пролази през участък, покрит с камъчета, и едно от тях се заби в крака му. Парсал изстена и се претърколи по гръб.
Ананаис им каза да удържат линията колкото могат по-дълго, а после да се оттеглят към Магадон. Той самият бе отишъл в другата долина с Галанд. Събитията от следобеда продължаваха да се изливат в ума му и Парсал не можеше да извърне поглед от тях… Чакаше в един тесен проход заедно с още четиристотин мъже. Конницата дойде първа с гръмотевичен грохот нагоре по склона и копия, спуснати за атака. Стрелците на Парсал ги направиха на решето. Пешаците бяха по-трудни за отблъскване, защото бяха добре бронирани и държаха кръглите си бронзови щитове вдигнати високо. Той никога не се бе справял с меча толкова добре, колкото брат си, но, в името на боговете, знаеше, че се е представил достойно!