Кралят отвъд Портата [bg]

Изтръгна една дъска от стената и започна да слиза по стълбите, проверявайки внимателно всяко стъпало. На половината път усети леко движение под десния си крак и го отдръпна. Положи кедровата дъска върху ръба на стъпалата, после легна по гръб на нея и вдигна крака. Дъската започна да се пързаля. Удари капаните с висока скорост и Тенака усети свистенето на стоманено острие над главата си. Дъската увеличи скоростта си, носейки се надолу по стълбите. На три пъти активира още капани, но се движеше твърде бързо и пътникът ѝ остана незасегнат. Той опря крака в стените, за да се забави, и получи много синини, докато пътуването продължаваше.

Дъската се удари в земята в подножието на стълбите и запрати Тенака във въздуха. Той веднага се отпусна и се сви на кълбо. Когато се блъсна в отсрещната стена, въздухът напусна дробовете му. Изсумтя и се претърколи на колене. Опипа внимателно ребрата си; поне едно изглеждаше счупено. Огледа се. Къде беше Черепоносеца? Отговорът дойде няколко мига по-късно, когато нагоре по стълбите се чу дандания. Тенака се ухили и се отдръпна. Цубой прелетя край него — дъската му се разби на парчета и тялото му се понесе към отсрещната стена. Тенака примижа болезнено, когато чу трясъка.

Черепоносеца изсумтя и се изправи с препъване. Щом видя Тенака, се изпъна.

— Не ми отне много време да разбера какъв е планът ти, мелез!

— Изненадваш ме. Как успя да се озовеш зад мен?

— Скрих се при тялото.

— Е, ето ни тук — каза Тенака и посочи саркофага, издигнат на пиедестал в центъра на залата. — Остава само да вземем шлема.

— Да — каза предпазливо Черепоносеца.

— Отвори ковчега — каза Тенака с усмивка.

— Ти го отвори.

— О, хайде стига, братовчеде. Не можем да прекараме остатъка от живота си тук. Ще го отворим заедно.

Цубой присви очи. Саркофагът със сигурност криеше някакъв капан, а той не искаше да умре. Но ако позволеше на Тенака да го отвори сам, той щеше да получи не само шлема, но и меча на Улрик.

Накрая Черепоносеца се ухили.

— Добре — каза той. — Заедно!

Приближиха се към ковчега и надигнаха мраморния капак. Той изскърца силно. Те напънаха отново и мраморният къс падна на пода, където се строши на три. Цубой се хвърли към меча, който почиваше на гърдите на скелета вътре. Тенака сграбчи шлема и скочи от другата страна на ковчега. Черепоносеца се засмя.

— Е, братовчеде. Какво ще правиш сега?

— Шлемът е у мен — каза Тенака.

Цубой скочи напред и замахна диво, ала Тенака се отдръпна така, че ковчегът да е помежду им.

— Можем да повтаряме това до безкрай — каза той. — Да прекараме цяла вечност, тичайки в кръгове около саркофага.

Противникът му събра слюнка и се изплю. В думите на Тенака имаше истина — мечът беше безполезен, ако не можеше да се приближи достатъчно.