Часовникаря [bg]

— Да — сопна се той.

— Дошъл си в града преди обяд, но полицаите, които провериха апартамента ти, казаха, че не си си прибирал пощата от няколко дни.

Той примигна стреснато.

— Понякога я оставям така. Всеки го прави.

— Как се плаща в градската железница? С билет или с жетон?

Той се поколеба.

— С карта.

— Къде е твоята? Не намерихме в джобовете ти.

— Смятах да си купя тук.

— Значи тази сутрин си взел билет за еднократно пътуване, така ли? Не излиза ли много скъпо?

Той се замисли за момент.

— Картата ми се изразходи и я хвърлих.

Данс го погледа за няколко секунди в очите. След това се успокои и се облегна назад.

— Да, има логика. Явно е било така… Отново благодаря за помощта. Нека да обясня защо толкова много искаме да заловим този човек. — Данс описа с подробности убийствата от предишния ден и двете неуспешни нападения. — Разбираш ли колко е важно за нас да го спрем?

Той кимна бавно:

— Да. Просто… държите се така, сякаш аз съм извършил нещо.

Данс се усмихна:

— Жаден ли си? Искаш ли кока-кола?

Той примигна изненадано и измърмори:

— Да.

Данс погледна Райм:

— Може ли да му донесете нещо за пиене?

„Само си губим времето — помисли си криминалистът. — Това ли само смята да го пита? Сега пък се прави на домакиня.“ Неохотно той извика Том, който донесе чаша кока-кола. Подаде я на Данс. Тя сложи сламка и я поднесе към устата на арестанта. Той пресуши чашата за секунди.

Данс се обърна към униформените полицаи на вратата:

— Бихте ли го извели за момент?

Те го изведоха. Затвориха вратата.

— Никаква полза — измърмори Бейкър.

Данс се намръщи:

— О, напротив, много добре напредваме.

— Така ли? — изненада се Райм и погледна Сакс, която сви рамене.

— Ето какво е положението. Изградих си първоначална представа за характера му и го накарах да разкаже събитията в обратен ред, което е добър метод за разкриване на лъжци, които импровизират. Човек може да опише реалните минали събития във всякаква последователност — от началото до края и обратно. Ако обаче човек си измисля, възможна е само едната посока — от началото към края. Когато разказва отзад напред, нищо не му подсказва какво от кое си е измислил. Затова веднага разбрах, че той е съучастникът на Часовникаря.

— Така ли?

— Очевидно е. Не се страхуваше за себе си — никаква склонност към бягство или агресия — докато не го арестувахме. Не, той познава Часовникаря и е свързан по някакъв начин с престъпленията му, но още не знам как. Не му е само шофьор.

— Ама ти изобщо не го попита за това — възрази Бейкър.

— Не трябва ли да го разпитаме малко повече, не само къде е бил по време на нападенията в цветарницата и в Гринич Вилидж?

Райм също мислеше така.

— О, не. Това би било най-погрешното. Ако го бях разпитвала така, щеше да замълчи и да не ми каже нищо. Затова го атакувах с по-общи въпроси — за покупките, картата за метрото. За нас те нямат голямо значение. Този човек е сложен характер, с дълбоки вътрешни противоречия и ми се струва, че е във втората фаза на стресовата реакция. Депресия. По принцип това е гняв, насочен навътре. Много е трудно да се преодолее. С традиционните методи на разпит ще са ми нужни дни, дори седмици, за да достигна до истината. Ние обаче нямаме толкова време. Единственият ни шанс е да пробваме нещо радикално.