Часовникаря [bg]

— Това май е последната ни надежда — измърмори Бейкър.

Със Сакс и Пуласки излязоха, за да се включат в акцията.

Райм, Данс и Селито останаха в лабораторията, за да се опитат да научат нещо повече за Джералд Дънкан от Винсънт. Купър проверяваше полицейските картотеки за името.

— Откъде е този интерес към часовниците, времето и лунния календар? — попита Райм.

— Колекционира стари часовници. Бил е часовникар — любител. Не е имал ателие.

— Да, но някога е работил това, нали? Провери в професионалните организации на часовникарите — нареди Райм на Купър. — И на колекционерите на часовници.

— Само в Америка ли?

— Какъв е по народност? — поинтересува се Данс.

— Мисля, че американец. Няма чужд акцент.

След като провери в няколко уебсайта, Купър поклати глава:

— Часовникарството е разпространено хоби. Основните организации са Женевската асоциация на часовникарите, бижутерите и златарите, Професионалната асоциация на майсторите часовникари в Швейцария, Американският часовникарски институт, Швейцарската асоциация на търговците с часовници и бижута, Британската асоциация на колекционерите на часовници, Британският часовникарски институт, Асоциацията на швейцарските производители на часовници и Швейцарската федерация на производителите на часовници… Но има десетки други.

— Пиши им по електронната поща — нареди Селито. — Поискай информация за Джералд Дънкан, часовникар. Провери и дали не се е свързал с някоя от тях като колекционер.

— И в Интерпол — добави Райм; обърна се към Винсънт: — Как се запознахте?

Дебелакът разказа за случайната, невинна среща. Кейтрин Данс го изслуша, зададе му няколко въпроса, след което заяви, че лъже:

— Споразумяхме се да ни казваш само истината.

Наведе се напред и се втренчи в него през строгите си очила.

— Добре, де, разказах го само, така да се каже, в общи линии.

— Не ни трябва в общи линии — изръмжа Райм. — Искаме да знаем как точно се запознахте.

Изнасилвачът призна, че е било случайно, но не чак толкова невинно. Описа подробно първата им среща в един ресторант. Дънкан следял една от вчерашните жертви, а Винсънт бил хвърлил око на сервитьорката.

„Каква компанийка са били тия двамата“ — замисли се Райм.

Мел Купър вдигна очи от монитора.

— Получих някои резултати… Има един Джералд Дънкан на запад от Мисисипи, шейсет и осем годишен. Проверявам за полицейски досиета по приблизителната възраст и професията му. Не можеш ли да конкретизираш повече населеното място?

— Щях да ви кажа, ако знаех.

Данс кимна. Вярваше му. Лон Селито зададе въпроса, който току-що бе хрумнал на Райм:

— Знаем, че си набелязва точно определени жертви, следи ги предварително. Защо? Каква е причината да избере точно тях?

— Жена му — отвърна изнасилвачът.

— Женен ли е?

— Бил е женен.

— Разкажѝ.

— Преди две години с жена си дошли в Ню Йорк на почивка. Той бил на делова вечеря някъде, а тя отишла сама на театър. Докато се връщала към хотела, я блъска кола или камион. Шофьорът избягал. Тя викала, но никой не се притекъл на помощ, никой не извикал полиция. Лекарите казали, че се е мъчила десет минути след катастрофата. Дори някой без медицинско образование можел да спре кръвта и да я спаси. Достатъчно било да притиснат вената. Никой обаче не ѝ помогнал.