Профил на убиец [bg]

— Да, по онова време живеех на около километър и половина от тук и много добре си ви спомням. Онова лято с майка ти често си приказвахме. Тогава преживявах първия си развод и тя много ме утешаваше. Всъщност тя беше първата ми приятелка. После месеци наред поддържахме връзка и си пишехме. Но знаеш как е. Едната от нас не отговори и така си остана. Майка ти беше много мъдра жена, наистина.

Лоутън дръпна Александра за ръката.

— Грейс е моя жена — каза той. — Ожених се за нея и я заведох в Маями. Но решихме да се върнем тук в Охайо. Във Флорида стават прекалено много престрелки.

Грейс Тракас отметна влажен от пот сребрист кичур коса от челото си и му се усмихна.

— Първият ми съпруг също имаше проблеми с паметта. Започнаха, когато беше едва петдесетгодишен.

— Грейс ще ми даде билки. Тя е светлината в моя живот.

Той се наведе през оградата и я целуна по бузата. Жената нежно му се усмихна и го потупа по рамото.

— Аз съм лекарка — каза на Алекс тя. — Сега съм пенсионерка, но четирийсет години бях общопрактикуващ лекар, специализирах геронтология. Вече съм толкова стара, че сама си станах пациентка.

Алекс се усмихна.

— Но към края постигнах известен успех със заболявания като това на Лоутън, като използвах комбинация от билки. Без странични ефекти, с леко подобрение. Обаче „леко“ е по-добре от нищо.

— Имаш ли лимонада, Грейс?

— Да, Лоутън. На верандата има цяла кана. С много лед, както я обичаш.

Той отвори портичката, влезе в двора и се качи по стъпалата. Грейс Тракас се наведе към Алекс.

— Много е мил. Но съм сигурна, че ти омръзва.

— Понякога — призна Александра и замълча за миг. После каза: — Грейс, чудех се дали ще имаш нещо против…

Възрастната жена я прекъсна с махване на ръка.

— Не, разбира се. Винаги можеш да го оставиш при мен. Само кажи.

— Много любезно от твоя страна.

— Говоря сериозно. Винаги, когато поискаш.

— Трябва да се върна в Маями за ден-два. Знам, че искам много.

Грейс прогони с длан една пчела от ухото си.

— Няма проблем, Александра. С удоволствие ще ти помогна.

Алекс се наведе и я целуна по бузата.

— Приятелите ти откриха ли те? — попита старицата.

— Какви приятели?

— Ти си много търсена млада дама.

— Не те разбирам.

— Ами, в събота вечерта за теб питаха трима души. И после те търсиха по телефона.

— Какви трима души?

Грейс описа едрия мъж с яркожълтото сако и дребната блондинка със светлите очи.

— Другата беше на около двайсет и пет, висока и слаба. Изглеждаше малко… не знам, отнесена. Честно казано, трудно ми е да си ги представя като твои приятели.