Профил на убиец [bg]

— Ужасно ли се държах?

— Не.

Той изпи хапчето и заразтрива слепоочията си.

— Шшт — каза Лоутън. — Стига сте говорили, ще уплашите рибата.

Когато предаването прекъсна за реклама, Джейсън попита Александра дали иска да се разходят по плажа, но тя отклони предложението.

— Знам, че не става така, но съм натрупал тонове токсини и трябва да се поизпотя — поясни Джейсън.

— Тогава върви да се потиш.

Той целомъдрено я целуна по бузата и излезе.

Алекс изключи телевизора и когато Лоутън възрази, каза:

— Да вървим да ме запознаеш с тази Грейс.

Баща й се усмихна и очите му грейнаха. Алекс от години не го бе виждала толкова щастлив.

— А, забравих да ти кажа — рече той. — Онези хора се отбиха за парите.

— Какви хора?

— Онези от фирмата за почистване на басейни. Мисля, че бяха същите.

Александра продължи да го зяпа още няколко секунди, после се обърна, бързо отиде в кухнята и отвори вратичката на хладилника. Парите ги нямаше. Тя се качи на един от столовете и свали голямата кошница. И тя беше празна.

Баща й си миеше лицето със сапун в банята. Алекс застана зад него и срещна очите му в огледалото.

— Онези хора, татко, които взеха парите. Видяха ли те?

— А, да. Бяха в дневната, когато се прибрах от плажа. Предложих им лимонада, обаче не бяха жадни. Поговорихме си. Не бяха толкова лоши, колкото си мислехме. Малко странни наглед, но иначе симпатяги.

— Господи боже!

Лоутън изплакна сапуна и си избърса лицето.

— Не ми харесва, когато споменаваш всуе името Господне, Алекс. Такива приказки не подобават на една млада дама.

— Трябва да се махаме, татко. Веднага.

— Защо?

— Тези хора са същите, които убиха Габриела.

— А, те вече отдавна са си отишли. Взеха каквото искаха и сега пътуват по шосето. Уверявам те.

— Веднъж се опитаха да ни убият. И знаят, че ще ги разпознаем.

— Съмнявам се, че това ги безпокои. Вчера не ме убиха. А спокойно можеха. Имаха оръжие, наоколо нямаше жива душа. Не, Алекс, повярвай ми, тези хора искаха само парите. Не са серийни убийци, нищо подобно. Взеха каквото искаха и си тръгнаха. Повярвай ми, познавам престъпниците.

— Не знам, татко.

— От какво се страхуваш, Алекс? Напоследък си много напрегната. Успокой се. Нещата винаги се оправят. По един или друг начин. Най-лошото, което може да ти се случи, е да умреш. Голяма работа. Всеки остарява и умира. Това е най-естественото нещо на света, също като да се родиш и да правиш секс. Няма от какво да се безпокоиш. Когато приемеш смъртта, започваш да проумяваш, че нищо не си струва да се ядосваш.