Профил на убиец [bg]

— Върви на майната си, Джак.

— О, да, пращаш ме на майната си. Да, да. Този тъжен припев. Не очаквах друго от теб. Последните ти патетични думи. Банална ругатня. Напълно предсказуема. И жалка. Ти не си виновен, но въпреки това е жалко.

Той извади стъклото от задния си джоб. Единият му край бе увит в бяла лепенка. Бързо застана пред Норман и с опитно замахване преряза гърлото му. И за да е сигурен, пристъпи напред, вгледа се в изумените очи на другия мъж и направи още един разрез.

За миг Норман се задави от рукналата кръв. Залитна, сякаш се беше препънал в собствената си болка, след това вдигна ръце, докосна гърлото си и слисано погледна лъскавите си пръсти.

Измърмори нещо и бавно се пресегна, като че ли да вземе парчето от огледало и да го хвърли в морето, където нямаше да навреди на никой друг. Последна доблестна постъпка. Сетен жест на благородство и чест.

Той отскочи назад и видя, че краката на Норман се подгъват. Едрият муден мъж се свлече на колене на пясъка.

И заговори.

Порой от думи. Дрезгав монолог — сякаш прерязвайки гърлото му, той бе освободил Норман от срама и смущението му. Беше му позволил да говори каквото мисли, безкрайното изречение на мъката си. Думи, думи и още думи, бълващи като късчета смляно месо. Грубото красноречие на смъртта.

Речта на едрия мъж заглъхна с няколко последни неразбираеми звуци и Норман се просна по очи на пясъка. Той се обърна към кискащите се жени.

— Ей, момичета. Ема, Дженифър, почакайте ме. Хрумна ми една идея. Хрумна ми страхотна идея.

— Каква? — извика Дженифър. — Тройка ли?

И се изкикоти.

— Почти — тихо отвърна той и се запъти към тях.

Момичетата се плискаха, нагазили до колене във водата, и весело се смееха.

— Къде е Норман? — попита Ема.

— Назад. Лежи на пясъка.

— Какво се е случило?

— Просто си почива. Зяпа звездите. Размишлява.

— Норман да размишлява? Трябва да го видя.

Ема и Дженифър закрачиха назад. Дженифър ритна вода към Ема и двете запищяха.

— Норман е твой баща. Разбираш ли, Ема?

— Какво?

— Току-що ми призна. Той е твой баща. Какво ще кажеш?

Тя рязко се завъртя и със залитане тръгна към него. Мократа й рокля блестеше на лунната светлина.

— Майка ти е била влюбена в Норман. Наистина ли не знаеше?

— За какво говориш, мама му стара?

— Иди го питай. Виж какво ще ти каже.

— Да не си луд?

— Затова е толкова търпелив с теб, Ема. Той е твоя плът и кръв. Вие сте свързани с една и съща галактическа материя, с една и съща кристална решетка.

Ема дълго го гледа, после се обърна и се затича по брега. Дженифър понечи да я последва, ала той я хвана за рамото и я спря.

— Мисля, че в такъв момент двамата трябва да са сами, не смяташ ли?

— Ей, боли ме — каза тя и се опита да се отскубне от него.