Готвачът [bg]

Глава 92

Вземам такси до дома си в Треме, където заварвам Ванеса заспала на дивана и не намирам никаква следа от Марлийн. Телевизорът е включен на канал с класически филми и в момента излъчва някаква черно-бяла лента със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн. Поглеждам сладкото спящо лице на Ванеса.

Когато се виждахме през последните няколко дни, това съвършено лице под русата коса изглеждаше изплашено, гневно или объркано. Но сега, въпреки че е минала през раздяла със съпруга си насилник и е оцеляла след терористична атака, чертите й изразяват покой и любов.

Искам да стоя и да я гледам, но вместо това отивам в кухнята и се заемам за работа.

Тя се събужда точно когато сервирам вечерята ни в чиниите: омлет с нарязани на филийки гъби, парченца пушен бекон, сирене грюйер и отлежал чедър, придружен от разрязана на две багета, запечена на скарата и обилно намазана с масло, заедно с кафе във френска преса и прясно изстискан портокалов сок.

Ванеса сяда срещу мен и опитва една хапка, след което подбелва очи от удоволствие.

— Скъпи мой Кейлъб… ако продължиш да готвиш така, скоро ще се наложи да ме търкаляш.

Може би е заради блаженото й изражение, а може и да е чистата, неподправена радост от факта, че още съм жив и съм с тази прекрасна жена в този облачен, мрачен ден, но изричам без колебание:

— Ще ти готвя, докогато искаш… завинаги, ако ми позволиш.

Тя се изчервява и свежда поглед към чинията си. После тихо отвръща:

— Много ще се радвам, Кейлъб. Много.

Известно време се храним мълчаливо, преди тя да попита:

— Какви са новините за Били Нийдъм?

— Има нова следа и ФБР и нюорлиънската полиция тръгнаха по нея — разказвам. — Той има ловен комплекс до Шрийвпорт, където е планирал атаката с останалите участници. От ФБР бяха пропуснали комплекса при първоначалното си разследване, а сега… сигурно летят натам с хеликоптери, за да заловят Били.

— Ммм — проточва тя. — След всичко, което направи, очаквах и ти да присъстваш, когато го хванат.