Готвачът [bg]

— Колко пъти да го повтарям? Няма да ви кажа нищо. Не, сър.

Разпитващият федерален агент с размерите на професионален играч на американски футбол, прошарена коса и остър северняшки акцент, изглежда така, сякаш всеки момент ще се метне през масата и ще извие врата на другия.

— А аз колко пъти да ви питам, господин Брусар: как мога да променя решението ви?

Заподозреният свива рамене.

— Никак. Вие сте външни. Това е.

Външни.

— Кой е този?

Стаята е пълна с висши офицери от нюорлиънската полиция и федерални агенти. Кънингам издърпва сноп листове от бюрото и зачита:

— Реджиналд Брусар, възраст четиресет и девет години, в момента безработен, бил е служител в редица ресторанти, включително…

Вдигам ръка. Поглеждам през стъклото към стаята за разпити.

Външни.

Реджиналд се усмихва така, сякаш разполага с цялото време на света.

Питам:

— Той стрелец ли беше, или шофьор на трактор?

— Шофьор — отговаря Кънингам.

— Убил ли е някого?

Кънингам поклаща глава.

— Не, за късмет на нас и на града. По някаква причина тракторът му угаснал веднага след като хвърлихме светлинно-звуковите гранати. Когато успял да го запали, потеглил след тълпата, но това не се харесало на клуба, който притежавал платформата зад трактора. В резултат десетина мъжаги, маскирани като русалки, му се нахвърлили и го обезвредили, преди да успее да нарани някого.

— Семейно положение?

— Ерген е.

— Някакви роднини?

Кънингам прелиства няколко страници.

— Има сестра, която живее в града и работи като медицинска сестра в „Тюлейн“. Племенница, към която е много привързан. Мелиса. Всеки долар, който Брусар изкарва, отива в сметка за колежа на Мелиса. Детето е на десет години.

Кънингам вдига глава.

— Това помага ли ти?

— Повече, отколкото си мислиш — отвръщам.