Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
А изражението на лицето на пънкаря беше безценно.
— Мамка му!
Кириан го сграбчи, преди да успее да побегне.
— Кажи на Дезидерий, че не сме приключили.
Хлапето кимна.
Ловеца го пусна и остана да наблюдава как пънкарят хукна по улицата, сякаш го гонеше смъртта.
Той знаеше, че според първото правило на войната изненадващата атака фактически гарантира победа и че е пропилял най-добрата си изненада. Въпреки това отказа да запази преднината си, за да не рискува живота на Аманда или на някого от семейството й. Дезидерий нямаше да тръгне да ги преследва, докато имаше Нощен ловец, с когото да се бие.
Накуцвайки, Кириан се върна до колата на Ник и най-накрая се отправи към единствения човек, който бе способен да го успокои.
— Къде беше? — попита Аманда, щом Кириан се прибра.
— Трябваше да свърша нещо.
Ник изруга.
— Ходил си да търсиш Дезидерий, нали? — Той отново изруга. — Предал си му новината, че си жив.
Кириан не му обърна внимание и седна на дивана.
— Добре ли си? — попита Аманда.
Той кимна и се протегна.
Скуайърът го изгледа свирепо. Заобиколи дивана, като стискаше и отпускаше юмруците си.
— По дяволите, Кириан, защо ти трябваше…
— Ник, остави ме. Не съм в настроение.
Младежът кипна.
— Добре, иди да те убият. Какво изобщо ми пука на мен? Нали ще получа къщата ти, колите ти, всичко! Затова иди и му кажи, че си ранен и полумъртъв. Знаеш ли какво, защо просто не оставя вратата отключена и не го поканя направо вътре?
— Ник, не ни помагаш — обади се Аманда внимателно.
Тя видя мъката в очите на младежа. Синовната обич, която той изпитваше към своя Нощен ловец.
— Знаете ли какво? — каза той през стиснати зъби. — И пет пари не давам за вас. Защото нямам нужда от никого. — Скуайърът посочи към Кириан. — Нямам нужда от теб, от парите ти или от каквото и да е друго нещо. Никога не съм имал нужда от никого, освен от себе си. Така че върви и мри, щом искаш. Не ми пука.
Ник се обърна да си тръгне. Преди Аманда да мигне, Ловеца застана пред скуайъра си.
Ник го изгледа ядосано.
— Махни се от пътя ми.
Лицето на Кириан изразяваше търпението на баща пред разбунтувал се тийнейджър.
— Ник, не съм тръгнал да умирам.
— Да, бе, да. Знаеш ли колко пъти Страйгър твърдеше същото пред Шарън, преди да го превърнат в екстра хрупкав пържен Нощен ловец? — Младежът блъсна ръката на Кириан от рамото си и излезе разгневено от къщата.
Челюстта на Кириан потръпна. Той извади телефона си и набра някакъв номер.
— Ахерон — каза след кратка пауза, — имам избягал скуайър, който без съмнение се е запътил към Френския квартал в нов черен ягуар кабриолет. Можеш ли да го хванеш, преди да е направил нещо глупаво? Челото му се сбърчи от тревога и той погледна Аманда, докато слушаше. — Да, благодаря.
Изглеждаше изключително раздразнен от това, което му казваше Ахерон.
— Да, о, велики повелителю и господарю, почивам си. — По лицето му се изписа изумление. — Откъде знаеш, че стоя прав? — След кратка пауза изсумтя: — Остави ме на мира, Аш. Успех с Ник — завърши и затвори телефона.
Макар да не знаеше какво точно е казал Ахерон, Аманда схвана основното.
— Той е прав, трябва да легнеш.
Черните очи на Кириан заблестяха.
— Нямам нужда да ме глезят.
— Чудесно. Да не би и ти да искаш да ми кажеш, че нямаш нужда от никого и нищо, и после да се ометеш от къщи?
Кириан й се усмихна смутено.
— Сега разбираш защо го търпя. С него сме като две капки вода.
Аманда се засмя, въпреки че й беше мъчно и за двамата.
— Чакай да позная — бил си същият като него на неговата възраст?
— Всъщност той е доста по-поносим, отколкото бях аз. Както и не толкова голям инат като мен.
Аманда се притисна към него и го прегърна с една ръка през кръста.
— Хайде, да се качим горе.
За нейно учудване, Кириан й разреши да го качи в стаята за гости и да го сложи да си легне. Докато го събличаше, тя видя розовите, заздравяващи рани. Взе ръката му в своята и докосна малките дупки от гвоздеите.
— Не мога да повярвам, че се възстанови толкова скоро след случилото се.
Той въздъхна.
— Нощните ловци не се залежават много-много.