Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Добре. Ето какви са фактите. Изглежда, че една нощ старият Бакхус се е поразгорещил и е преспал с една аполитка. След девет месеца тя родила Дезидерий.
— Мамка му.
— Да — съгласи се Ахерон, като взе една от куклите, която Лиза бе направила да изглежда като Артемида. Той се намръщи пред стряскащата прилика, после я остави на мястото й на лавицата. — Добрата новина е, че на стария татко Бакхус хич не му дреме за отрока, понеже незаконните му деца са толкова много, че с лопата да ги ринеш. Лошата новина е, че Дезидерий малко се е поядосал, задето баща му не дава пукната пара за ограничения му живот от двайсет и седем години. Понеже е полубог, той смята, че му се полага малко по-дълъг живот. Такъв, който се доближава до безсмъртието.
— Затова е станал деймон.
Ахерон кимна утвърдително.
— И с тези способности на полубог той е равен на нас по скорост, сила и умения. Но за разлика от нас, не се подчинява на никакъв Кодекс.
— Това обяснява много, нали? Ако не можеш да си го върнеш на самите богове, тогава преследвай онези, които им служат.
— Точно така. И ние сме главната цел на Дези.
— Имам един въпрос.
— Ще получиш един отговор.
Кириан подмина сарказма му.
— Защо трябва да бъде победен от Нощен ловец с душа?
— Защото такова е пророчеството, а знаеш как е с пророчествата.
— Откъде знаеш всичко това?
Ахерон погледна отново към куклата, която бе взел.
— Говорих с Артемида миналата вечер. Отне ми малко време, но накрая измъкнах информацията.
Кириан се замисли за минута. Ахерон открай време беше любимият Нощен ловец на богинята. Предпочитанието й към Аш отдавна предизвикваше завист в сърцата на много Нощни ловци. Но Кириан не възразяваше. Той бе благодарен за способността на Атланта да научава разни неща от Артемида и да ги споделя с тях.
— Знаеш ли — каза на Ахерон, — някой ден ще ти се наложи да ми обясниш тази връзка между вас двамата, както и защо ти си единственият Нощен ловец, който може да се яви пред някой бог, без да бъде изпържен.
— Някой ден може и да ти обясня. Но няма да е днес. — Ахерон му подаде автоматичен меч и нож за хвърляне. — Сега завлечи задника си обратно в леглото. Предстои ти задача, която трябва да приключиш, и имаш нужда от силите си.
Кириан понечи да си тръгне.
— И, Кириан…
Той се обърна.
— Не се прибирай сам вкъщи.
— Моля?
— Дезидерий знае къде живееш. Там вече не си в безопасност.
— Изобщо не ми пука дали…
— Чуй ме, пълководецо — прекъсна го Ахерон със заплашителен тон. — Никой не се съмнява в способността ти да превърнеш Дези в следващото ястие от менюто на ресторант „Крайпътно убийство“, но все пак се налага да защитаваш и други хора, между които са един твърдоглав като теб кажун и една магьосница с недоразвити способности. Затова би ли направил поне веднъж каквото ти казвам, без да спориш?
Кириан се усмихна със стиснати устни.
— Само този път, така че не свиквай.
Ахерон се загледа след излизащия Кириан. Още щом той си тръгна, Лиза се показа от задното помещение.
— Защо не му каза, че си взел душата му от Артемида? — попита тя.
Аш пъхна ръка в джоба си, където стоеше медальонът.
— Още е рано, Лиза.
— Как ще разбереш кога е настъпил моментът?
— Вярвай ми, ще разбера.
Тя кимна и разтвори завесите за него.
— И като говорим за хора, които трябва да се погрижат за раните си, трябва да дойдеш и да ме оставиш да ти помогна. Никога не съм виждала някой, чийто гръб да е в такова лошо състояние като твоя. Не мога да проумея защо си позволил на някого да те пребие така. Знам, че си му разрешил доброволно. Нощен ловец с твоите сили никога не би изтърпял подобно нещо против волята си.
Аш не отвърна, но знаеше причината. Артемида никога не освобождаваше просто така някой от Нощните си ловци. Цената за свободата им беше висока. Той се бе съгласил да пожертва малко от плътта си, за да даде шанс на Кириан да убие Дезидерий. Но това, което бе по-важно, разраненият му и посинен гръб бе купил на пълководеца шанс за щастие. Това беше кървав ритуал, който той с желание изтърпяваше всеки път, щом някой Нощен ловец поискаше обратно душата си. Ритуал, за който никой от тях не знаеше. Това, което ставаше между него и Артемида, беше тайна. И винаги щеше да си остане така.
Кириан се придвижило „Бърбън Стрийт“, където преди бе открил пънкарите. Болката отстрани на тялото му бе отслабнала, но все още бе достатъчно остра. Трябваше му половин час, за да намери каквото търсеше.