Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Лично аз предпочитам да мушна теб, докато сме будни.
Тя се усмихна заради двусмислието на думите му, докато сипваше спагети в чинията му.
— Много се радвам, че отново си в състояние да се шегуваш. Когато те намерихме, за момент си помислих, че съм те изгубила.
— Как е Табита?
— Добре е. В момента я изписват от болницата.
— Хубаво. — По изражението му личеше, че е много притеснен.
— Какво има? — попита тя, като настрои таймера на микровълновата.
— Дезидерий е на свобода и пак ще убие някого. Не мога просто да си лежа тук…
Аманда сложи ръка на устните му.
— Ако се оставиш да те убият, каква полза ще има за когото и да било?
— За Ник ще е добре, защото ще наследи цялото ми имущество.
— Не е смешно.
— Постоянно ми го казваш.
Тя се усмихна едва-едва.
— Преди отново да тръгнеш след Дезидерий, трябва да го обмислим. Сега той те смята за мъртъв, затова имаме предимството на изненадата.
— Имаме?
— Повече няма да ти позволя да се биеш с него сам. Той заплашва мен и семейството ми, затова нямам намерение да седя отстрани и да го чакам да нападне.
Кириан се протегна и обхвана лицето й с длани.
— Не искам да пострадаш.
— Тогава ме научи как да му сритам задника.
Той се усмихна.
— Не съм се бил в екип с някого от повече от две хиляди години.
— Е, никога не е късно да започнеш отново.
Кириан изсумтя.
— Не можеш да учиш старото куче на нови номера.
— По-добре е да не се отлага днешната работа за утре.
— Времето е от съществена важност.
— Бог помага на тези, които си помагат сами.
Той се засмя.
— Няма да ме оставиш на мира, нали?
— Не. Нека сега те нахраним, после ще ти покажа проучването, което направих, докато ти спеше.
Кириан я гледаше как поръсва спагетите му със сирене. През живота си не бе срещал жена като нея.
След като Дезидерий го остави прикован, той бе затворил очи и бе зачакал смъртта си, припомняйки си как Аманда бе изглеждала в леглото му, как я бе усещал в ръцете си. Това му донесе по-голямо успокоение, отколкото би се осмелил да поиска.
„Ами ако отново не успееш да убиеш Дезидерий?“
Идеята го ужаси. Аманда щеше да остане сама. Той затвори очи и си я представи как лежи в болницата като Табита. Или по-лошо. Не, Аманда беше права, трябваше да я научи да се защитава. Дезидерий беше прекалено опасен. Прекалено хитър. По-лошо, проклетникът бе изпълнил обещанието си. Знаеше точно как да го нападне.
— Кириан?
Той погледна към Аманда, която постави на масата чинията със спагети и салата и сложи ръката си на челото му.
— Не мисли за това.
— За кое?
— За Дезидерий. Толкова усилено мислиш, че, кълна се, мога да чуя мислите ти.
Есмералда подаде глава в кухнята.
— Излизам да изродя бебето на Кара. Сигурна ли си, че е добре да оставаш насаме с него?
— Добре съм, Еси. Върви, къш оттук.
— Добре, но ще се обадя по-късно.
Аманда изръмжа към сестра си и погледна Кириан.
— Опитвал ли си да живееш с девет майки?
— Не, не бих казал.
След като той приключи с яденето и се обади на Ник, Аманда го заведе на горния етаж да се изкъпе. Докато Кириан стоеше напълно неподвижно, тя разкопча ризата му и я свали, после разкопча и панталоните му. Той се възбуди, когато пръстите й го докоснаха.
— Знаеш ли, от десетилетия не съм си взимал вана, само душ.
— Е, това ще е по-забавно. Обещавам. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните.
След малко го настани във ваната. Чувството от горещата вода върху кожата му беше чудесно. Щом Аманда започна да го сапунисва, той погали с пръсти лицето й. Тя съблече дрехите си и влезе при него във ваната. Кириан я обгърна с ръце, но щом младата жена се притисна в него, го връхлетяха стари спомени. Той изведнъж се озова в собствения си дом и почувства тялото на Теона до себе си, видя студеното й лице.
Аманда забеляза промяната му.
— Да не ти причиних болка?
— Искам да изляза — каза той, като я отблъсна.
Нещо му ставаше. Нещо лошо.
— Кириан?
Избягваше погледа й и тя разбра какво бе имал предвид Д’Алериан преди малко. Решена да отърве Кириан от демоните му, Аманда хвана лицето му с ръце и го накара да я погледне.
— Кириан, аз не съм Теона и никога няма да те предам.