![Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/8/chetvrtoto-izmerenie-factoring-humanity-bg-download.jpg)
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Скоро тя откри тъмния шестоъгълник на Сър Джон А. Макдонълд, първият министър председател на Канада. Бе изненадана да открие, че не пие толкова много, колкото твърдеше историята. Оттам чрез Некеровата трансформация си проправи път назад през влиятелни семейства до Абрахъм Линкълн.
В чест на Кайл тя гледа откъси от поставената в Онтарио през 1961 година пиеса на Страдфордския Шекспиров фестивал, «Юлий Цезър», като се прехвърляше ту към перспективата на Лоран Грийн, изпълняващ ролята на Брут, ту към Уилям Шатнър в ролята на Марк Антоний.
И макар че й отне доста време да го намери, тя най-после се добра до Ричърд Бърбидж, който правеше първите интерпретации на Хамлет и Макбет в театър «Глобус», гледайки през очите на самия Шекспир от кулисите. Акцентът на Бърбидж беше почти неразбираем, но Хедър знаеше пиесата наизуст и се наслаждаваше на всяка секунда от яркото изпълнение.
Избирайки наслуки черни шестоъгълници, тя се озоваваше в какви ли не времена и места в миналото, но речта беше предимно непонятна за нея и рядко можеше да разбере къде или по кое време се намираше там. Тя видя това, което навярно представляваше Англия през Тъмните векове, Светите места по време на кръстоносните походи. Също древния Рим — някой ден трябваше да се върне и да проследи някой, който е бил в Помпей на 24-ти август 79 г.пр.н.е., когато е изригнал Везувий.
Млада девойка от племето на ацтеките.
Стар австралийски абориген преди идването на белите.
Уличен просяк в колониална Индия.
Жена, играеща в порнофилм.
Мъж на погребението на собствения си брат.
Южноамериканско момче, което играеше футбол.
Праисторическа жена, внимателно очукваща каменен връх на копие.
Ужасѐн войник в един окоп през Първата световна война.
Момче, работещо до изнемога в Сингапур.
Жена в американската или канадската прерия може би преди век, която раждаше — и умря по време на раждането.
Стотици други хора, набързо.
Продължи пътуването си, пробвайки тук, опитвайки там, като се наслаждаваше на разнообразието на човешките преживявания. Млади, стари; мъже, жени; черни, бели; нормални, обратни; блестящи, тъпи; богати, бедни; здрави, болни — безброй възможности, сто билиона живота, от които да избира.
Когато мислеше, че е открила жила от характери с историческо значение, тя проследяваше нишката.
Видя Мерлин Монро да пее «Честит рожден ден» на Джон Ф. Кенеди.
През погледа на Джон Ленън видя Марк Чапмън да натиска спусъка. Собственото сърце на Хедър почти спря, когато куршумът се заби. Тя изчака да види дали нещо щеше да напусне тялото на Ленън при неговата смърт; ако имаше нещо такова, то тя не можа да го долови.
Видя първото стъпване на човешки крак върху Луната през скафандъра на Нийл Армстронг. Той беше репетирал толкова пъти стиха «една малка стъпка за човечеството», че дори не я забеляза, когато я направи.
Въпреки че не говореше и дума немски, тя намери умовете на Юнг и Фройд. За щастие, достатъчно добре знаеше записките от лекциите на Фройд, изнесени през 1909 година в Кларкския университет, за да стигне до спомените за това пътуване, по време на което той беше говорил предимно на английски.
Хедър осъзна, че университетите щяха да се радват на невероятна популярност, след като откритието на колективния ум станеше публично достояние. Самата тя навярно щеше да се запише да учи немски, а също и халдейски език.
Беше опияняващо.
Но докато задоволяваше своето любопитство, тя знаеше, че избягва човека, с когото действително искаше да се свърже, страхувайки се от това, което можеше да открие.
Тя искаше да достигне до своя баща, който беше починал два месеца, преди тя да се роди.
Имаше нужда от малка почивка, преди да го направи. Тя излезе от конструкцията и се отправи да се подкрепи с чаша вино.
39.
Когато Хедър се върна в психопространството, не й беше нужно много време, за да намери баща си, Карл Дейвис.
Той беше починал в 1974-та, преди още да има домашни видеокамери. Хедър никога не беше виждала кадър с него и не беше чувала гласа му. За сметка на това, до безкрайност се бе взирала в негови снимки. Преди да почине, вече беше започнал да оплешивява и си бе пуснал мустаци. Беше носил очила с рогови рамки. Имаше добродушно лице и имаше вид на добър човек.
Беше роден през 1939 година. Три седмици преди тридесет и петия си рожден ден бе убит от един пиян шофьор. Майка й се беше оженила повторно десет години по-късно. Хедър винаги беше отказвала да нарича Андрю «татко» и макар че майка й си бе сменила фамилията на Редевски, Хедър настоя да остане Дейвис, отстоявайки тази част от своето минало, която никога не бе познавала.