Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

Но… но тази Беки имаше същите симптоми. Лидия беше преживяла това. Баща й я беше смъквал в бърлогата си, нощ след нощ, принуждавайки я да го докосва, да го слага в устата си, заклевайки я да мълчи, като й казваше, че това страшно би разстроило майка й, ако разбере, че татко предпочита Лидия пред нея.

Ако това бедно момиче — тази Беки — бе преминала през същото нещо, тогава може би Лидия би могла да й помогне поне да намери малко покой, също както беше станало със самата Лидия, когато те, двете с Дафни, се бяха изправили срещу баща си. А нали и сестрата на Беки Грейвс, Мери, която бе мислила, че тъгата й се дължи на смъртта на приятелката й Рашел Коен, беше открила толкова много други неща, след като бяха започнали да работят заедно. Сигурно Беки, по-малката сестра, беше преживяла същото като Дафни, собствената й по-малка сестра.

Кайл се отдръпна. Лидия не беше права — не, но тя не беше зла. Беше объркана и несъмнено, дълбоко наплашена от собствените си действителни преживявания: Кайл доста се разрови да намери не само личните спомени на Лидия, но и тези на нейния баща. Той все още беше жив, без зъби и неспособен да задържа екскрементите си. Каквото и да беше представлявал, то отдавна беше разрушено от болестта на Алцхаймер, но спомените му все още бяха достъпни; той наистина беше чудовището, за което го смяташе Лидия. Не, не Лидия беше тази, с която Кайл искаше да се конфронтира. По-скоро, нейният баща, Гюс Гурджиеф, ако все още беше жив в някакъв реален смисъл, щеше да е подходящата цел за гнева на Кайл.

Лидия не беше чудовище. Разбира се, той никога не можеше да бъде приятел с нея, нито пък да седне да поговори на чаша кафе, нито пък да бъде в една и съща стая с нея. Тя беше като Кори без плоското парче геод на челото си: надарена — ако това бе думата — с трето око, с квантово-механична гледна точка, виждаща многото светове, виждаща всички възможности. Нейното допълнително око обаче беше замъглено, избрало завинаги най-мрачната възможност.

Кайл нямаше да се изправи срещу нея. Както беше казал във фантазиите си, от днес нататък нейната професия щеше изцяло да се промени; нямаше начин някога да направи на друг това, което беше причинила на Кайл и неговото семейство. Терапията или даването на съвети, или както и да го наричаше тя, щеше да престане да има какъвто и да е смисъл; вече никой нямаше да бъде подведен относно истината за друго човешко същество. Нямаше нужда да бъде спирана, тя вече бе мъртва за света.