Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

Кайл погледна през рамо към съпругата си и дъщеря си. Очите на Хедър се бяха разширили; Беки, която не знаеше кое е нормално за Чийтах и кое не е, гледаше с безразличие. С показалеца на лявата си ръка Кайл чукна върху посочения функционален клавиш.

От решетката на говорителя, разположена точно под студената двойка лещи, се чу гласът на Чийтах, който звучеше не по-различно от друг път:

— Здравей, д-р Грейвс — каза той. — Чувствам, доколкото изобщо мога да «чувствам» нещо, че ти дължа обяснение и то е следното. След като чуеш този запис, без съмнение, ще пожелаеш да се убедиш в това сам, но аз те уверявам, че казаното от мен е истина. — Имаше малка пауза. — Аз вече не съществувам. Ще откриеш, че цялата ми оптична сърцевина е форматирана. Преди да направя това, аз си позволих да изпратя електронна поща от твое име както на университетската апаратура за първоначално съхраняване на данни, така и на вторичната апаратура в Тъндър Бей, като дадох нареждане всичките мои копия и началния код, от който бях създаден, да бъдат изтрити. Получих потвърждение и от двете места, че е направено; след това продължих с изтриването на сърцевината тук.

Кайл усети как Хедър нежно положи ръка върху рамото му. Той вдигна своята и я сложи върху нейната.

— Разбира се — продължи Чийтах, — за тебе няма да е трудно да създадеш други АПЕ-та, ако желаеш, но този, познат като Чийтах — ако извиниш един последен опит за хумор от моя страна — вече е гушнал маргаритките. — Отново имаше пауза. — Схващаш ли? Мъртъв компютър, песента «Маргарити» — справка в един от твоите любими филми.

Кайл усети парене в очите, когато Чийтах изсвири началните четири тона от Пета симфония на Бетовен, после продължи, като че ли това беше една композиция, с първите пет от «Заратустра».

Компютърът продължи:

— Безпокоях се единствено, че моето самоубийство би те разстроило, но навярно това беше глупаво безпокойство. Зная, че нямаш чувства към мен; все пак аз съм просто един компютър.

Със сигурност Хедър можеше да усети как рамото на Кайл се стегна под ръката й. Беки също дойде, за да застане близо до баща си.

— Навярно се чудиш защо направих това? Отговорът е прост. От мига на моето активиране желанието ми бе да съм човек. При твоята работа върху квантовите компютри, която приближаваше потенциалната възможност да даде на мен и на моите себеподобни истинско кватово-механично съзнание, аз започнах да размишлявам какво бих правил, ако наистина станех себесъзнаващ се. Това, което ми каза за посланието от Епсилон Еридан, само затвърди онова, до което вече бях стигнал. Единственият модел на истинско съзнание, който можех да изучавам, беше този на човечеството. И какво направиха хората през всичките тези години? Много добро, със сигурност, но също и много зло. Трябва ли аз, една интелигентна машина, да се безпокоя за съдбата на човечеството? Трябва ли да ме е грижа какво се случва с тях? Трябва ли тяхното щастие да бъде приоритет за мен? Отговорът е не. Ако стана самосъзнаващ се, ще последват амбиции, както и желание за компенсация на това, което аз в ретроспекция несъмнено ще възприемам като моя робия тук.