Последното желание
- Автор: Сапковский Анджей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последното желание». Краткое содержание книги:
„Последното желание“ е първата книга от поредицата „ВЕЩЕРЪТ“. Това е свят на опасности и остри мечове, на зашеметяващо действие и великолепни бойни сцени.
— Гералт?
— Мм?
— И сега какво?
— Не знам.
— И аз не знам. Защото, разбираш ли… Не съм сигурна дали си заслужава да се обречеш на мен. Аз не умея… Почакай, какво правиш… Исках да ти кажа…
— Йенефер… Йен…
— Йен… — повтори тя и му се покори напълно. — Никой никога не ме е наричал така. Кажи го пак, моля те.
— Йен…
— Гералт…
17
Дъждът секна. Над Ринда изгря дъга, проряза небето като разпокъсан многоцветен свод. Сякаш извиращ от разрушения покрив на кръчмата.
— О, богове… — измърмори Лютичето. — Каква гробовна тишина… мъртви са, казвам ви. Или са се изтрепали помежду си, или моят джин ги е довършил.
— Не е зле да идем да видим — каза Вратимир и обърса чело с омачканата си шапка. — Може да са ранени. Дали да не викнем лекар?
— По-скоро гробар — рече Креп. — Ясни са ми тия вещици, пък и в очите на вещера щъкаха дяволчета. Какво да се прави, ще се копаят два гроба. Обаче съветът ми е преди погребението тази Йенефер да бъде намушкана с трепетликов кол.
— Каква гробовна тишина — повтори Лютичето. Преди малко хвърчаха дъски, а пък сега муха да бръмне, ще се чуе.
Приближиха се към развалините на кръчмата. Предпазливо и бавно.
— Кажете на дърводелеца да стяга ковчезите — каза Креп.
— Тихо — прекъсна го Ердил. — Счу ми се нещо. Какво беше това, Хиреадан?
Елфът отметна косата от островърхото си ухо, приведе глава.
— Не съм сигурен… Я да се доближим още.
— Йенефер е жива — изведнъж каза Лютичето, напрягайки музикалния си слух. — Чух я да стене. Леле, пак!
— Вярно е — потвърди Ердил. — И аз я чух да стене. Сигурно ужасно страда. Къде отиваш, Хиреадан! Внимавай!
Елфът предпазливо надникна през прозореца със счупеното стъкло и моментално се отдръпна назад.
— Да се махаме — каза той кратко. — Да не им пречим.
— Значи и двамата са живи? Какво правят, Хиреадан?
— Да се махаме — повтори елфът. — Да ги оставим за малко сами. Нека си останат само тя, той и последното му желание. Да се отбием да ги почакаме в някоя кръчма, пък след малко и те ще дойдат при нас. И двамата.
— Ама какво правят там? — не миряса Лютичето. — Кажи де, да му се не знае!
Елфът се усмихна. Много, много тъжно.
— Не обичам гръмките думи — отвърна той. — Но с други думи това не може да се опише.
Гласът на здравия разум VII
1
На поляната, в пълно бойно снаряжение, без шлем, преметнал през рамо карминено червения плащ на Ордена, стоеше Фалвик. А до него, с кръстосани на гърдите ръце — набито брадато джудже с лисичи кожух и шлем с нашийник от железни брънки. Тайлес, без доспехи, с къса стегната камизола, бавно се разхождаше напред-назад, като от време на време размахваше оголен меч. Вещерът се огледа наоколо, спря коня си. Наколенниците, нагръдниците, налакътниците и плоските каски на обкръжилите поляната въоръжени с пики войници хвърляха отблясъци.
— Проклятие — измърмори Гералт. — Това можеше да се очаква.
Лютичето направи завой с коня и тихо изруга, когато видя воини с пики, препречили пътя им назад.
— Какво става, Гералт?
— Нищо. Затваряй си устата и не се меси. Ще се опитам някак да ги баламосам.
— Питам какво има? Отново приключение, така ли?
— Млъквай.
— Идеята да отидем до града си беше глупава простена трубадурът и погледна към извисяващите се над гората кулички на близкия храм. — Трябваше да си седим при Ненеке и да не си подаваме носа…
— Нали ти казах да млъкнеш? Ще видиш, всичко ще се оправи.
— Няма такива изгледи.
Лютичето имаше право. Такива изгледи нямаше. Тайлес продължаваше да крачи нервно и да размахва меча, без да ги поглежда. Войниците, подпрени на пиките си, гледаха мрачно и равнодушно, с израз на професионалисти, при които убийството не предизвиква усилено отделяне на адреналин.
Гералт и Лютичето слязоха от конете. Фалвик и джуджето бавно се приближиха.
— Вие оскърбихте благородния Тайлес, вещерю — изрече графът без предисловия и без изискваните от обичая приветствия. — А Тайлес, както вероятно си спомняте, ви хвърли ръкавица. На територията на храма не вървеше да настояваме, затова изчакахме да се пуснете от полата на жрицата. Тайлес ви чака. Длъжен сте да се биете.