Дълбоки води

Отис промърмори недоволно.

— По-добре не го наричай вехтошарски магазин — посъветва го Елайъс. — Отис приема подобни забележки като лична обида.

— Кой, по дяволите, е Отис?

— Това е Отис. — Елайъс погали птицата. — И е доста темпераментен. Попитай Чарити. Именно тя се е грижила за него, докато е бил депресиран. Сега вече му мина, но продължава да се държи несговорчиво, когато е раздразнен.

— Не ме интересува проклетата птица. — Дейвис разкопча сакото си, разкрачи се агресивно и постави юмруци на хълбоците. — Настоявам да отговориш. И то веднага.

— Дейвис.

Чарити нахълта през вратата. Нюлин, Япи и Тед я следваха по петите.

Елайъс огледа спасителния отряд със задоволство.

— Защо се забавихте толкова?

Чарити не му обърна внимание.

— Дейвис, какво, за бога, правиш тук? Да не си посмял да удариш Елайъс. Чуваш ли ме? Кълна се, никога няма да ти простя, ако го докоснеш.

Елайъс леко се усмихна.

— Нали ти казах? Винаги е готова да ме защитава.

Дейвис се намръщи и се извърна към Чарити.

— Не се готвя да го убивам. Поне засега. Тук съм да разбера какво крои.

— Нищо не крои. — Чарити спря пред Дейвис, останала без дъх. — Поне не нещата, в които го подозираш. Щом искаш отговори, защо не ми позвъни, преди да нахълташ тук и да се спречкаш с клетия Елайъс.

— Клетият Елайъс? — Дейвис стрелна Елайъс с объркан поглед. — Не мисля, че е за окайване.

Елайъс се постара да изглежда окаян. Нюлин присви очи зад очилцата си и се обърна към Елайъс:

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не. — Елайъс кимна към Нюлин, Япи и Тед. — Този път всичко е под контрол. Не допускам Чарити да позволи брат й да ми счупи носа. Но все пак — благодаря. Най-добре да затваряте магазините и да си ходите.

— Добре. — Нюлин се поколеба. — Ако си напълно сигурен.

— Сигурен съм.

Тед го погледна право в очите.

— Викай, ако промениш решението си.

— Добре — увери го Елайъс.

Япи сви рамене и се обърна да изведе другите двама от магазина. Вдигна ръка за сбогом.

— Ще се видим.

Дейвис не обърна внимание на тримата мъже. Не откъсваше очи от Чарити.

— Мередит говори с мен, след като двете сте обядвали. Каза ми за връзката ти с Уинтърс.

Чарити вирна брадичка по царствения начин, който Елайъс вече бе започнал да разпознава.

— Да. И какво?

Дейвис прокара пръсти през косите си.

— По дяволите, Чарити, предупредих те, когато ми се обади, че този тип определено е играч. Обърнах ти внимание да си предпазлива. Нещо е замислил. Бог знае какво е, но едно е сигурно.

— И какво точно е това едно? — попита Чарити.

— Когато всичко приключи, единствено Уинтърс и клиентът му — който и да е той — ще изплуват на върха. Не желая да бъдеш използвана.

— В състояние съм да се грижа за себе си — отвърна Чарити.