Дълбоки води

Нюлин леко се размърда върху килимчето.

Елайъс си даде сметка, че новият му ученик вероятно започва да се сковава. Нюлин седеше в непривичната поза от близо тридесет минути, а в градината беше хладно. Утринното слънце още не бе разсеяло мъглата.

Снощи извади дневника на Хейдън и за пръв път прочете няколко сентенции. Търсеше вдъхновение за първия си сеанс като инструктор по Тал Кек Чара. Сякаш съдбата напътстваше ръката му, защото попадна на текст, отдавна записан от Хейдън в дневника.

Добрият учител трябва да долавя естествените ритми при обучението на учениците и да реагира подобаващо. Процесът на обучение е дисциплина не само за ученика, но и за учителя.

Трябва скоро да приключа с първия сеанс, помисли си Елайъс, въпреки очевидната готовност на Нюлин да продължат.

— Езикът вече не съществува — отвърна Елайъс. — Хората, които някога са го говорели, са били асимилирани от десетина различни култури през вековете. Последното място, където езикът е съществувал в чист вид, както и съпътстващото го знание, е древен манастир на един остров. Място, откъснато от света в продължение на хиляда години. Сега манастирът вече е пуст.

— Какво е станало с монасите, живели в него? — Нюлин избута кръглите си очила на носа. — Да не са загинали?

— Не манастирът е бил добре прикрит. Хората от външния свят никога не са го открили. Но когато Хейдън се запознал с тях, всички монаси били доста стари. Постепенно измрели и оставили само поточето на храма да брани земите на манастира.

— Откъде знаеш?

— Преди няколко години Хейдън ме заведе да видя манастира. Три дни пътувахме през девствената джунгла, за да го открием. Когато пристигнахме, не беше останало нищо, освен древният каменен храм и поточето, което тече през него.

В съзнанието на Елайъс изплуваха кристалночистите спомени от този ден. Пътуването до манастира с Хейдън бе едно от най-важните събития в живота му. Но нямаше думи, с които да опише на Нюлин какво изпита, когато застана до поточето редом с Хейдън. Знаеше само, че още черпи сили от спомените за този ден.

— Трябва да е било доста особено — отбеляза Нюлин, като го наблюдаваше внимателно.

— Така е. И ще ти кажа кое беше още по-странно.

— Кое?

— Когато осъзнах, че след смъртта на Хейдън вероятно съм единственият човек на света, който знае какво точно означава Тал Кек Чара, да не говорим как да се използват оръжията му.

— Боже… — Известно време Нюлин обмисляше думите му. — Разбирам какво имаш предвид. Малко самотно усещане, нали?

— Да — От Нюлин ще излезе добър ученик, прецени Елайъс. — Но това вече се промени.

— Как?

— Сега и ти знаеш какво означава Тал Кек Чара.

Елайъс взе кожената лента и я омота около кръста си.

Нюлин го зяпаше смаян. Изпитваше детска радост от чутото.

— Ей, прав си. Вече не си единственият на света, който знае значението на думите. И аз вече ги разбирам.

— Следващия път ще започна да те уча как да прилагаш Тал Кек Чара. — Елайъс се надигна от килимчето. — Има доста неща за усвояване. Не става въпрос само за оръжие и изчезнал език. То е и философия. Светоглед.