Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
„За съжаление днес не можах да получа резултатите от теста за бременност. В лабораторията счупили епруветката, поради което искам да те помоля да наминеш утре в осем, за да вземем нова проба. От лабораторията обещават, че резултатите ще са готови за срещата ни в единадесет. Остава и насроченият за следобеда кюртаж, така че, моля те, не яж и не пий нищо след полунощ. Съжалявам за днешния тест. Знам, че ти е трудно, но имай още мъничко търпение. Утре всичко ще си дойде на мястото. Обади се, ако имаш въпроси или в случай, че получиш кръвотечение, треска или някой друг от симптомите, за които вече говорихме.“
Рейвън остана загледана в апарата дълго след като съобщението свърши.
— Не желаех да те притеснявам — пророни тя накрая.
— Не се учудвам — контрира я той с все още леден, но и леко загрижен глас. — Разкриването на твоите планове за моето бебе — мое ли е всъщност? — заплашва сериозно нашата връзка, нали? Без съмнение помниш какво стана с чувствата ми към Деандра след подобен случай.
Ник продължаваше да се взира в нея през завесата от ярост, но въпреки това съзря как идеално облеченото й стройно тяло започва да се олюлява. Сякаш неговите слова се стовариха върху й като огромна невидима ръка от небето.
В Ник се надигаше онази част от него, която все още я обичаше и желаеше, и тази част започна да се бори яростно срещу гнева. За миг само той пожела да се спусне към нея, да я притисне и успокои, да й прости и да продължи да я обича.
Рейвън не умря в деня, когато изгуби детето си, но сега сърцето й предчувстваше последните минути и ги посрещна с облекчение. Нямаше да има повече болка. Тя щеше да си отиде и да остави след себе си като надгробни камъни на любовта само безкръвни нетна. Думите на Ник бяха последните смъртоносни удари и Рейвън почувства как тялото й се прегъва под огромната тежест на безнадеждността. Тя приветства собствената си смърт:
„Плачи, плачеща върба, плачи! Умри, птицо на смъртта, умри! Никога повече, киселинно бебе, никога повече…“
Сърцето й сиря да бие и Рейвън почувства как, лишена от кислород, започва да олеква и полита… Този път не умираха само части от нея. Умираше цялата. Наистина умираше, слава Богу…
Но един глас й напомняше, че тя ще умре, а мъжът, когото толкова много е обичала, никога няма да разбере, че не е убила неговото бебе.
Той трябваше да разбере истината! Трябваше да знае, че не го е унижавала и предавала! Трябваше да знае…
Рейвън почувства в себе си прилив на сила, която отхвърли притискащата я тежест. Тя мъчително си пое въздух и се извърна към него. Той… той се притискаше към нея, сякаш й вярваше, въпреки всичко, и не можеше да понесе мисълта, че тя ще умре.
— Беше твоето бебе, нашето бебе, Ник, и аз го изгубих. Толкова се опитвах да го опазя, но не можах. Прости ми.
— Рейвън? — Мъглата от ярост се разнасяше и той видя ясно очите, които отразяваха отчаянието в нейния глас.
— Направих аборт тази седмица. Вчера. Болките и кръвотечението започнаха още в четвъртък вечерта. Тестът за бременност днес трябваше да докаже, че бебето си е отишло, а кюртажът за утре е… — Тя се запъна и не можа да продължи.
— Е какво, Рейвън?
— Е за мен — призна тя. — В случай, че все още в организма ми има останки от плода, които биха могли да предизвикат инфекция.
Ник чу извинението й и се взря в нейното прекрасно, страдалческо лице. Лицето на тази жена, която наистина вярваше, че не трябва да се нрави нищо за нея, защото не заслужава никакви грижи.
— О, скъпа моя — прошепна той. Притегли я към себе си, прегърна я и почувства нейната слабост, обезкураженост и още нещо, което го ужаси. Рейвън присъстваше само тялом в ръцете му, но иначе витаеше далече от него.
— Защо не си ми казала нищо? Трябваше да бъда с тебе.
— Не исках да знаеш — каза тя с отпаднал глас.
— Но щеше да ми кажеш за бебето… за нашето бебе… нали?
— Да. Само когато можех да бъда сигурна, че ще успея да го износя. Знаех, че го искаш, че ще го обичаш и че ще го приемеш в семейството си.
— Ами ти, Рейвън?
Нежността в гласа му сякаш я обърка.
— За мене най-важното бе детето да бъде с тебе, сестрите си и твоите родители — отговори тя след кратко колебание.
По тялото й полазиха тръпки, които приковаха погледа на Ник върху нейната безцветна кожа и изтощено, повяхнало лице.
— А сега май трябва да те пъхнем в леглото.
Очите й се разшириха учудено при тази проява на загриженост за нея.
— Дори съм ти купил нещо специално, което можеш да облечеш.
Сърцето я заболя от тези думи. След целия този ад, през който бе преминала, той хладнокръвно искаше да правят секс, а при това й бе купил и нещо „специално“. Почувства се предадена и примирена. Така да бъде!