Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Но не в Бероу?
— Да, в Бероу! Но, Джейсън, не желая да се въздържаме дотогава. Няма никаква причина да чакаме. Та ние вече сме женени, нали? Нашите сърца вече са слети в едно… нали?
— Да, любов моя. Да.
Сърцата им наистина вече бяха женени, а скоро и телата им щяха да се слеят. Джейсън обгърна нежно лицето й, очарован от нейните красота, надежда, доверие и… невинност, въпреки страстта в целувките й.
— Притесняваш се, че мога да забременея? — запита тя, когато забеляза, че той внезапно се намръщи.
— Не — отговори бързо той. — Мислех си колко прекрасно ще бъде всичко.
— Но нещо те притеснява.
— Не искам да те нараня, Холи — призна й той смутено. — Не искам да ти причиня и най-малката болка.
В очите й се възвърна същата въодушевена самоувереност, с която го бе помолила да я люби.
— Нашата любов не би могла да ми причини болка, Джейсън.
Холи и Джейсън отпразнуваха любовта си по най-прекрасния начин, нежно и страстно, съединявайки телата си. Това бе върховното блаженство, което Холи описваше в книгите си и което се постигаше единствено в неподправената и чиста любов.
Любиха се с благоговение и наслада. Дълго след това Холи остана да лежи в неговата нежна прегръдка с широко отворени очи.
— Никога не съм предполагала… — прошепна тя. — Писала съм за правене на любов, но…
— Но ти си знаела, Холи — противопостави се тихо Джейсън. — Познавала си най-голямото чудо, когато любовта наистина съществува.
— Все пак не предполагах… не съм си представяла… че всичко ще бъде така.
Джейсън целуна ъгълчетата на очите й и ласкаво погали златистите къдрици, посипани по лицето й.
— Аз също не съм знаел, Холи. Досега и аз не съм познавал любовта.
Можеха да останат в прегръдките си цялата вечер, цялата нощ, завинаги.
Но имаше един баща, който след седемнадесетгодишно упорито търсене най-накрая бе намерил дъщеря си и веднага след това щедро я бе пуснал да си отиде от него. Холи и Джейсън не забравяха за този жест.
Джейсън отиде да вземе багажа й от фоайето и да набави нещо за вечеря. Искаше да я остави насаме, за да се обади спокойно в Исакуа. Лоурънс отговори веднага при първото позвъняване и сърцето му запулсира облекчено от щастливия тон в гласа на Холи, още преди тя да сподели радостните новини с него.
Тя разказа за любовта си с Джейсън, за плановете им да се оженят и изрази надежда, че Керълайн и Лоурънс ще отидат също в Бероу, за да станат свидетели на събитието.
— Непременно ще бъдем там — обеща Лоурънс и след това избухна в смях: — Сигурен съм, че собственикът на Кети ще се съгласи да се занимае малко и с Жулиета.
Бащата не можа да скрие щастието си, когато разбра, че Холи ще се върне в Исакуа, докато Джейсън снима в Далас. Така щяха да останат заедно по-дълго време, а и тя щеше да помогне на Лоурънс в нещо изключително важно за него: да изрази благодарността си на всички хора, които му бяха оказвали помощ през дългите години на търсене, които бяха предложили услугите си или просто бяха изказвали симпатия и загриженост.
— Искам да те попитам нещо за вчера — каза Холи, преди да приключи с телефонния разговор:
— Давай.
— Защо, според теб, Джейсън първи дойде да те посрещне? Минавало ли ти е през ума, че аз съм го изпратила?
— Честно казано, не съм мислил за това — призна си Лоурънс. Нито за секунда той не бе подлагал на съмнения чудото, довело до тяхната среща. Но сега, когато долови безпокойството в гласа на дъщеря си, инстинктивно разбра какво е станало. — Ти не си го изпращала, нали? Не си и знаела за това?
— Не, абсолютно нищо.
Холи искаше баща й да знае, че каквото и да се е случило с него, тя пак би желала да го вижда. Но…
— Не се сърди на Джейсън, моля те.
— Да се сърдя? Как бих могъл? Всичко сторено от него е подтиквано само от огромната му любов към тебе. Та аз бих могъл да се променя за всичките тези години, Холи. Можеше да се окаже, че наистина за теб не е добре да ме срещаш отново. Джейсън просто не е искал да преживяваш нови кошмари — каза Лоурънс и замълча, изпитвайки болезнено усещане при мисълта какво наистина би могъл да изгуби. — Аз също не бих желал да ти причиня страдания, Холи. Ако за тебе би било по-добре никога отново да не ме срещаш, то това бих искал и аз. Повярвай ми.
— Рейвън.
— Рейвън?
Любиха се часове наред и отново, и отново… След кратко мълчание, запълнено от целувки, изведнъж Холи произнесе името на Рейвън.
— Мисля, че трябва да я поканим на сватбата ни — заяви тя пред бъдещия си съпруг.
— Разбира се — съгласи се без колебание Джейсън. — Но защо така изведнъж се сети точно за нея, и точно сега?