Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
Понеже освобождаването чрез акт не е било позволено, с нарастване на населението се получава излишък от хора, а статусът на крепостника добива извънредна популярност. Той си намира наемна или независима работа и плаща „свободен данък“. Обикновено дължи на една или няколко корпорации месечно (годишно) някаква сума — да речем, 50 процента. Това е таксата му за правото да се труди отделно. Мнозина се устройват като изполичари, продавачи, мелничари и в сферата на обслужването. През третия век от колониалното иго в градовете вече се създава класата на крепостните.
Към края на този период, когато демографският ръст започва да спада, цялото население на Яйоуе наброява 450 милиона; съотношението между собственици и асети е по-малко от 1:100. Половината от робите са именно крепостници. Двайсет години след Освобождението там пак живеят толкова хора, всички волни.
В колониите мъжкото съсловие, което се е формирало първо, налага своя модел върху структурата на робската система. Трудовите ядра отрано се развиват в социални групи, наричани общини, а те пък — в племена, всяко от които със собствена обособена йерархия. Членовете й са подчинени на вожда, боса, господаря, корпорацията. Властолюбието, скъперничеството, конкуренцията, хомосексуалните привилегии и приемствеността във властта са установени и често пъти превръщани в твърда норма. Човек е можел да разчита на някаква сигурност единствено като част от племето при съблюдаване на неговите правила. Асети, продадени от техните общности на други места, нерядко е трябвало да служат вместо роби на робите в продължение на години, преди да ги приемат за членове на колектива.
Когато докарват жени, те стават собственост както на четирите картела, така и на съответните общини. Тази практика е поощрявана, за да се създаде двоен контрол.
Всеки опит за бунт — при положение че липсвала възможност да бъде организиран върху по-широка основа — бил смазван винаги с крайна жестокост, понеже корпорациите са притежавали несравнимо по-добро въоръжение. Вождовете влизали в споразумения с босовете, които, работейки за интереса на собствениците, се възползвали от съперничествата между племената и борбите за власт вътре в тях. Те поддържали пълно ембарго над „идеологията“, под което се разбирало образование и информация от всякакъв род извън границите на местната колония. В повечето лагери чак до края на II век грамотността се е смятала за престъпление. Асет, заловен да чете, бивал ослепяван, като му капвали киселина в очите или му ги изваждали. Ако хванели някого, че слуша радио или пък има извод към телеканала, го оглушавали чрез електрически шок в тъпанчетата. Списъците на подобни наказания били дълги и подробни.
След двеста години, когато робското население набъбва и в много плантации се появява излишна работна ръка, започват постепенно да изтичат мъже и жени към отрасловите ивици, развивани от крепостници. Всъщност това става своего рода система. С течение на десетилетията въпросните зони укрепват и се превръщат в градчета, а градчетата — в големи центрове, обитавани предимно от крепостни.
Макар че лошите пророци сред собствениците изтъкват все по-растящата независимост на тези селища („асетвили“, „белогради“, дори „калнибърг“, както ги наричали), виждайки в тях една ясно очертаваща се заплаха, четворката продължава да смята, че съществува сигурен контрол. Не се позволява строителството на по-масивни сгради, нито укрепления от какъвто и да било характер. Притежанието на оръжие се е наказвало с изкормяне. Робите, разбира се, нямали достъп до никакви летателни средства и т.н.
Все пак „идеологията“ била позната в града. В края на втория век от колониалното иго корпорациите (при цялото цензуриране, филтриране и изопачаване на информацията) дават формално разрешение потомците на крепостните и някои деца от племената да се образоват до 14-годишна възраст. Позволява се робските общини да създават свои училища и да им продават учебници плюс други материали. Скоро картелите пускат новинарска и забавна програма по телеканалите за градовете. Грамотните работници започват да се ценят, а ограниченията на племенната структура изпъкват все по-очевидни. Закостеняло консервативни, мнозина вождове и босове не са можели, нито желаели да променят отделни практики във време, когато унищожението на природните богатства изисква радикален поврат в целите. Хората проумяват, че Яйоуе няма да дава повече печалба, ако се изчерпват докрай рудните й находища, съсичат се горите или пък разчитат на еднотипни насаждения.