Слуга на Империята

Люджан се погрижи Господарката да се настани в лодката със сенник, която щеше да я откара със свитата й до брега. Лекото чувство за хумор на новия Боен водач също сякаш бе изчезнало, което подсказа на Кевин, че трябва да се сдържа. Някогашният нетактичен варварин, пленен на бойното поле, се беше променил доста и се беше научил благоразумно да си мълчи, когато моментът го налагаше. Това, че лорд Ксакатекас беше изключително могъщ, стана явно от дълбокия поклон на Мара, направен в мига, в който тя стъпи на каменния кей пред особата с жълта броня и блестящи златни гривни, която седеше на носилката си като крал на своя трон.

Владетелят на Ксакатекас кимна, стана от носилката и отвърна с вежлив поклон. Беше възрастен мъж и не изглеждаше отпуснат от разгулен живот. Тялото му беше обгоряло от слънцето и стегнато, а лешниковите му очи гледаха проницателно, обкръжени от тънки бръчици. Облеклото му беше изискано, но не пищно, а устата му се сбра на дълбоки гънки, намекващи за лека ирония, щом се усмихна.

— Лейди Мара, радвам се да те видя. Как си?

Гласът му беше дрезгав, но добре модулиран. Мара вдигна очи и също се усмихна.

— Удостояваш ме с много голяма чест, милорд — отвърна тя бързо и с почитание, по което Кевин разбра, че мъжът е с по-висок сан, но не бе настоял тя да говори първа. Беше я поздравил приятелски, с публичен израз на благоразположение. — Добре съм — продължи Мара. — И съм изключително поласкана, че те виждам тук. Ти как си, лорд Чипино?

— Благодаря, идеално — отвърна мъжът с внезапен хаплив сарказъм. Отметна назад стоманеносивата си коса и се засмя. Кевин не можа да схване защо, но реши, че лордът реагира на някакъв деликатен нюанс от страна на Мара. После й предложи ръката си и я поведе. — Дано Десио и братовчедите му да се задавят до смърт! Ще съжалява за този ден, сериозно говоря.

Мара промърмори нещо в отговор и накара Господаря на Ксакатекас да се разсмее отново и да я погледне с ново възхищение. С изящен жест той помогна на Господарката на Акома да се качи в носилката му — добре обмислена проява на вежливост, след като личната му поява не беше очаквана и не беше останало време слугите на Акома да разтоварят нейния паланкин. Отрядът воини пое в стегнати жълто-черни карета, балансирани като шахматно табло с карета в зелено.

— Ако бях по-млад — прогърмя грубоватият глас на Господаря, — щях да предложа сериозно съперничество на младия Хокану.

Е, помисли си Кевин с лек пристъп на ревност, Господарят на Ксакатекас поне изглеждаше очарован от Господарката, домогваща се до неговия съюз.

— Заради което вашата прелестна съпруга щеше да поиска да ме отрови — отвърна скромно Мара. — Исашани добре ли е?