Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Точно където сме сега — отбеляза Макартър.
— Да — потвърди Даниел. — Само че по този сектор не можехме да установим дължината, затова се наложи да търсим на място.
— А другите сектори? — попита той.
— Те бяха по-сложни. Но въз основа на положението на звездите, планетите и кометите, обозначени в тях, установихме, че вторият и третият сектор също бележат точка в Южното полукълбо, но в две много отдалечени една от друга дати. Август три хиляди сто и четиринайсета преди Христа и декември две хиляди и дванайсета след Христа.
— Началото и краят на дългото маянско летоброене — каза Макартър. — Календарът на маите.
Лейдлоу кимна.
— Ти знаеш по-добре от мен, че маите са били обсебени от идеята за времето.
— Особено от тези две дати — съгласи се археологът. Беше възвърнал академичната си уравновесеност. Явно интелектуалното му любопитство бе възбудено до крайност.
— И все пак много маянски текстове и произведения на изкуството съдържат астрономически наблюдения — каза Макартър. — В повечето случаи описанията са изключително точни. Присъствието на такова нещо върху маянски артефакт не е изненадващо. Това не означава, че идва от бъдещето.
Тя разбираше неговия скептицизъм. В тази идея имаше някакъв дисбаланс, който предизвикваше почти автоматичното й отхвърляне.
— Естествено сами по себе си звездните карти не доказват теорията. По същия начин фактът, че имаш календар за следващата година не доказва, че вече си бил там. Ние обаче открихме в другите три сектора обекти, които не се виждат с просто око. Не се виждат и с мощен телескоп. Говоря за комети в студените дълбини на космоса, намиращи се в апогея на хилядолетни орбити, за неутронни звезди, които не излъчват светлина, а само радиовълни и рентгенови лъчи. Маите не може да са ги виждали, нито дори Галилей. Някои могат да се изследват единствено с грамадни радиотелескопи като този в Аресибо.
В третия сектор има един пример, който ме накара да повярвам. Изобразени са останки от избухнала звезда, супернова, на точното място и в съответния мащаб. Светлината й е стигнала до Земята едва през хиляда деветстотин петдесет и девета. Не забравяйте, че матрицата е открита през двайсетте години на миналия век и вероятно е създадена много по-рано. Ако просто ставаше въпрос за описание на мястото, където по изчисленията на някой астроном от онова време ще се намира звездата, тази супернова щеше да бъде представена като всички други звезди. Само че не е. В сектора ясно се вижда избухнала звезда. С други думи, картата не се основава на нечии предвиждания, а на исторически факт.
— А четвъртият сектор? — попита Хоукър.
— Точка в Северното полукълбо — отвърна Даниел. — През три хиляди сто деветдесет и седма година. Не знаем какво означава, но ето една очевидна възможност: времето, от което е пратена експедицията.
Възцари се благоговейна тишина. Ако Даниел съдеше по себе си, в момента другите се разкъсваха между онова, което им говореха фактите, и мисълта, че всичко изглежда реалистично. На самата нея й беше отнело много време да приеме тази възможност. Дори когато Стюарт Гибс ги прати в Бразилия, те дойдоха с мисълта, че най-вероятно няма да открият нищо. Бяха разработили схема на вероятностите, нещо като скалата на Рихтер, в която за всяко следващо ниво имаше с цял порядък по-малка вероятност да се случи от предхождащото го. Резултат на ниво 1 означаваше да не открият абсолютно нищо, а на ниво 2 — да се натъкнат на находки, нямащи нищо общо с кристалите на Мартин. Нива 3 и 4 определяха шансовете им да намерят истински маянски артефакти. Ниво 5 означаваше да попаднат на още предмети като кристалите, а ниво 6 — на достатъчно материал, за да започнат разработване на устройство за студен ядрен синтез. А ниво 7, вероятност едно на десет милиона, предполагаше, че ще открият останки от човек, който се е върнал назад във времето.
— Знам, че звучи невероятно, но повечето физици смятат, че е възможна някаква форма на времево изкривяване — каза тя. — Но са на различни мнения за това как, колко и дали изобщо човек може физически да оцелее в него.
Озърна се към разполовения скелет, като се питаше дали пътуването е предизвикало тези деформации, или хората наистина щяха да се променят до такава степен.
— Стигнахме до заключението, че това е било правено поне веднъж. Предполагахме, че е някаква „безпилотна“ машина с енергиен източник, може би дори нещо, което излъчва сигнал в продължение на хиляди години, за да могат онези, които са го пратили, да го открият в собствената си епоха. Решихме, че кристалите са елемент от този енергиен източник, устройство за студен ядрен синтез, подобен на ядрените материали, които пращаме с космически кораби като „Вояджър“ и „Пайъниър“. Като слънчева клетка на кула в пустинята или морски фар.