Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Може би няма да е зле да сложиш още кислородна вода — посъветва я археологът.
Даниел извади пластмасовото шишенце, а Верховен протегна ръка над убитото същество и попита:
— Забелязваш ли нещо друго?
Лейдлоу поклати глава.
— Мъртвите животни излъчват топлина — каза южноафриканецът. — Усеща се как струи от раните. Но не и това тук.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
— Може да е студенокръвно или по-студенокръвно, отколкото сме свикнали.
— Което сигурно обяснява защо топлинните сензори не ги засичаха — отвърна Даниел.
Верховен посочи опашката, чийто връх се разделяше на два шипа като двойно жило.
— Напомня ли ти нещо?
Тя кимна и Макартър си спомни трупа в реката и двете големи дупки на гърдите му, рани от нещо остро, което е влязло и после е излязло обратно. Това беше ужасяваща машина за убиване.
— Какви са тези създания, по дяволите? — попита професорът.
Той се спогледа с Даниел и Верховен, ала явно никой нямаше представа.
След малко Хоукър се върна при тях и хвърли бегъл поглед към звяра.
— Страхотно — саркастично рече той. — Адски забавно пътешествие. Следващия път ми напомнете да доведа цялото семейство. — Обърна се към Макартър и каза: — Да не забравяме защо сме тук.
Продължиха по пътеката, която ги отведе зад площадката, в по-дълбоките части на пещерата. Грапавите стени се стесниха от двете им страни, а после имаше участък, в който очевидно бяха огладени с инструменти. Скоро таванът се сниши и тесният канал, по който вървяха, се превърна в тунел. Накрая стигнаха до още по-тесен правоъгълен вход, висок около метър и двайсет и широк най-много четирийсет и пет сантиметра. Провряха се през него и от сенките се разнесе слаб дрезгав глас.
— Господин Кауфман?
— Ние сме, Сюзан — отговори й Макартър. — Не е Кауфман.
Тя се появи от мрака.
— Професор Макартър?
— Добре ли си? — попита я археологът.
Момичето се хвърли в прегръдките му. Той силно я притисна към себе си, без да се засрами от чувствата си. Чу я да хрипти и извади инхалатора й, който беше намерил и носеше със себе си.
Сюзан веднага го използва.
— Чух изстрелите — каза тя и от очите й бликнаха сълзи. — Не знаех дали…
Млъкна по средата на изречението, плъзгайки поглед по лицата им. Накрая се обърна към Хоукър.
— Ти какво правиш тук? Какво стана с хората на Кауфман?
— Повечето ги няма — осведоми я професорът. — Кауфман е горе, Бразош го пази. Чухме те по радиостанцията — добави той. — Ти обаче явно не ни чуваше.
— Не получих отговор — потвърди момичето. — Не бях сигурна, че я използвам правилно, и май изхабих батерията, докато ви виках.
После им разказа подробно за нападението и за своето избавление.
— Когато звярът уби другия наемник, радиостанцията се хлъзна по пода и стигна до мен. Аз я грабнах и си плюх на петите. Дойдох тук и намерих тая врата. Оказа се, че няма друг изход, но онези същества вече се мъчеха да влязат тук. Няколко часа дращиха и ровиха на входа, но не успяха да се проврат. Така се спасих.
— Това звучи успокоително — рече Хоукър. — Но все още ни предстои да се върнем обратно, за да се измъкнем навън. И колкото по-скоро тръгнем, толкова по-добре.
Сюзан хвана Макартър за ръка и каза със сериозно изражение:
— Добре. Но първо трябва да видите някои неща.
Поведе ги по дълъг тесен проход през поредица от празни помещения, изсечени в самата скала, стаи с гладки вертикални стени и равен под. Изработката изглеждаше по-добра, отколкото на площадката в голямата зала. Там, където стъпките на Сюзан бяха разчистили праха, огладеният камък лъщеше като скъп мрамор. Макартър се наведе да го разгледа, но студентката го подкани да я последва.
Тя посочи едно място на стената, покрито със странни геометрични символи и релефни маянски йероглифи. После клекна до купчина камъни, образувана при срутването на част от стената и тавана.
Макартър спря смаяно. Там лежеше някаква фигура, полузаровена под развалините. В сивкавия сумрак приличаше на детски труп, но когато насочиха фенерчетата си натам, стана ясно, че е нещо друго.
Тялото беше високо около метър и двайсет. Краката и тазът бяха отделени от торса и покривалата ги някога плът отдавна бе изгнила. Черепът приличаше на човешки, но някак деформиран и издут. В горната половина на лицето зееха големи празни орбити с изпъкнали надочни дъги и силно наклонено назад чело.