Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Оставих Жан-Клод с бележката, утре вечерта да се върна и измъкна Деймиън. Не бе само това, че Деймиън е заключен през всичките тези месеци ме накара да не искам да бъда с Жан-Клод, бе това че той най-накрая ме превърна в едно от чудовищата. Вече знаех, че сексът с него ще сближи белезите, но сега белезите бяха вече оженени.. какво би направил сексът на нас сега? Колко близко ни свързваха белезите? Беше ли само промяна с Жан-Клод или щях да имам мистични изненада идваща тази нощ и от Ричард? Промените бяха вероятни и Жан-Клод наистина нямаше представа какви изненади може да има. Не знаеше какво прави. Наистина не знаеше. Тъй като аз също си нямах никаква представа и Ричард нямаше идея, това ни поставяше в лоша позиция. Щях да се обадя утре на Мариан за теорията, че една магия е толкова близка до друга, но дотогава бях сама.
Голяма изненада.
Разбира се, не бях напълно сама. Погледнах през седалката към Натаниел. Той също ме погледна, със спокойно лице, ръце на бедрата, коланът бе на място. Бе дръпнал косата си назад в дебела плитка, оставяйки лицето си открито. На лунна светлина очите му изглеждаха сиви вместо обичайното виолетово Без косата или издаващите се очи, той изглеждаше по-нормален отколкото някога съм го виждала. Изведнъж бе човек седящ срещу мен и с изненада осъзнах, че съм мислила за Натаниел като човек. Поне не и в смисъл на човек като пораснал различно човешко същество. Бе повече като бреме отколкото човек за мен. Някой да бъда спасен, помогнат. Той бе задача, проект, но не и човек.
Жегата започна да се разпростира из джипа. Ако щяхме да останем още тук трябваше да пусна обратно климатика. Ако Жан-Клод бе прав, тогава съм правила секс с Натаниел по-рано тази вечер. Надявах се Жан-Клод да греши, защото все още възприемах Натаниел като дете, малтретирано дете. Грижих се за тях, не правиш секс с тях, дори и да го искат от теб.
Гърдите ми ме боляха, вероятно от ухапванията. Толкова често сме споделяли леглото, че се чувствах странно, когато не е до мен. Но все още не го виждах като възрастен. Тъжно, но истина.
- Жан-Клод и убеден, че ardeur е добре нахранен и няма да се надигне до края на нощта. - казах.
Натаниел кимна.
- Няма да ти се наложи да се храниш отново, докато не спиш няколко часа. Жан-Клод ми обясни нещата, малко.
Това ме раздразни.
- Така е направил, а?
Той кимна с глава.
- Анита, той се тревожи за теб.
- Обзалагам се.
- Наистина няма да спиш тази нощ в Цирка, нали?
- Не. - казах.
Седях облегната назад на седалката, с ръце скръстени пред стомаха си. Сигурна съм, че изглеждах толкова упорита колкото се чувствах.
- И когато станеш утре, тогава какво?
Гласът му бе много нежен в горещата, тъмна кола.
- Не знам какво имаш в предвид.
- Напротив, имаш. - каза той.
Въздъхнах.
- Не искам да правя това, Натаниел. Не искам да имам инкубуса на Жан-Клод в себе си. Предпочитам наистина да съм Нимир-Ра отколкото да се храня от други.
- И ако си и двете? - попита, с дори по-нежен глас.
Намръщих се, ръце още скръстени, но прегръщащи ме повече сега.
- Не знам.
- Ще бъда там за теб, Анита.
- Къде?
Погледнах го.
- Утре, когато се събудиш.
- Какво друго ти каза Жан-Клод, докато аз тичах наоколо опитвайки се да разбера за Деймиън.
Погледът на Натаниел не се поколеба, не се промени. Не бе засрамен или притеснен дори малко от разговора.
- Че няма да се вбеси, ако правиш истински секс с мен.
Изучавах лицето му.
- Не. - каза той.
- Аз също, но.. - Радвах се, че е тъмно, защото се изчервих, но мамка му, исках някой друг да отговори на този въпрос. - Знам защо аз не сметнах това днес за истински секс, но защо не и ти?
Той се усмихна и погледна настрани. Отговори гледайки надолу.
- Каквото направихме първия път, с ти да маркираш гърба ми, това бе най-близкото до истински секс за мен.
- Значи бе нещото с доминиране?
- Не - каза той гледайки надолу. - Ако наистина имахме нужда от кондомите, тогава щеше да бъде секс.
- Имаш в предвид проникване. - казах.
Той кимна, продължаваше да не ме гледа.
- Така се чувствам и аз. Жан-Клод каза, че се само заблуждавам Натаниел леко се усмихна, после продължи да гледа в нищото.
- Той ми каза, че съм много американец, много мъж и много млад.
- Ти си американец, мъж и на двайсет - казах. - какво друго би трябвало да значи. Погледна ме за момент, после погледна настрани. Определено му бе неудобно сега.