Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
- При нормални обстоятелства би спасила Деймиън и би ме избягвала, докато гневът ти не премине.
Кимнах.
- Да, така е.
- Но ще съм ти нужен, ma petite, през тези първи нощи. Ще ти е нужен друг вампир със същия глад, за да те научи на контрол.
- Не мога да живея с теб, не мога да живея и без теб, нали така?
- Надявам се гневът ти да се поуспокои преди пак да се нуждаеш от помощта ми, но се боя, че няма да е. Помни това, ma petite, че ardeur не е свързан с морала или дори предпочитанията ти. Ако дълго се бориш, достатъчно много, накрая ще се предадеш и ще бъде извън контрола ти да излизаш. Затова направи това едно нещо за мен, ако не можеш да ми простиш веднага, дръж винаги до себе си или Натаниел или Нимир-Радж. Не заради мен, заради себе си. Защото мисля, че от двама ни, аз бих ти простил по-бързо, че спиш с непознати, отколко ти самата би.
С това горе-долу разговорът приключи. Открих Ашър и го накарах да потвърди история. По дяволите, дори изчаках Уили МакКой да изпълзи от ковчега си и да чуя историята от него. Деймиън се бе побъркал и убил двойката, които изглежда са го ударили с колата си. Мъжът е излязъл да види какво да ударили. Може да са го ранили и Деймиън изключил, убил мъжа. Но жената... качил се е в колата след нея. Може и да се наложи да го убия, защото не бях разбрала какво значи магията ми за Деймиън. Не бях разбрала много неща.
Карах навън в мекия летен здрач с Натаниел, возещ се до мен. Бе един много дълъг ден. Отивах си в къщи да взема Рафаел и плъхолаците, и Мика и парда му. Бе оставил телефон в клиниката за шейпшифтъри и му се обадих. Почти не го направих, но тази нощ ми трябваше подкрепление. Срамотата ми бе малко цена да платя. Ако бях в контакт с Жан-Клод и Ричард през последната половин година, сигурно бих успяла да разубедя Ричард да прави всичко, което бе направил на глутницата си. Прибрах се в къщи и опитах да възстановя връзка или две, но главно оправях кашата, която бе направена от отсъствието ми. Ричард може да е мъртъв до пълнолунието и Якоб, Улфрик. Деймиън може да бъде за постоянно луд и да трябва да бъде унищожен. Двойката, която го бе ударила с колата си щеше да е жива, ако знаех какво по дяволите правеше магията ми.
Избягвах много от ученията на Мариан, защото приличаше твърде много на чисто вещество за монолистическите ми вярвания, но сега знам, че трябва да разбера как работят силите ми. Не можех да си позволя да съм гнуслива. Господ продължава да ми казва, че се разбираме. Не бях зло. Но на дадено ниво не го вярвах. На дадено ниво си мислих, че вещерството, вдигането на мъртвите, не бе християнско. Ако Господ бе наред с мен да го правя, тогава какъв ми е проблема? Достатъчно се молих и дори повече от веднъж получавах отговор. Отговорът бе да го направя, че това е каквото трябва да сторя. Ако Господ бе за това, тогава коя бях аз да се разпитвам? Изглежда, че голяма част от арогантността ми си бе отишла. Двама мъртви, един луд и ако Ричард и изгуби глутницата си... щеше да има още мъртви.
Почувствах тишина вътре в себе си, докато карах. Обикновено докосването на Господ е златисто и топло, но понякога, когато съм наистина бавна и не схващам какво иска от мен, получавам такава тиха тъга, като родител, гледащ детето си да научи важен труден урок. Ни веднъж не съм се молила на Господ за Ричард или Жан-Клод - не и за това, който да избера поне. Просто не ми се струваше правилно да помоля Господ да ми помогне да си избера любовник, особено като знам, кой ще избере Той. Искам да кажа, вампирите са зли, нали?
Но карайки през падащия мрак, чувствайки нежното Му присъствие да изпълва колата, осъзнах, че преди не съм питала, боейки се да узная отговаря. Карах и се молех и не получих отговор, но знаех, че Той ме е чул.
20
Бе пълен мрак, когато отбих пред къщата си. Почти всяка светлина в къщата бе включена, сякаш давах парти и никой не си бе правил труда, да ми каже. Улицата бе пълна и преливаща към пътя. Една от причините да наема къщата бе, защото нямаше наблизо съседи, които да бъдат хванати в каквато и криза да бях. А кризите ми обикновено включваха оръжия, така че без съседи да бъдат наранявани, бе първото ми изискване за къщата. Никой нямаше наоколо да наднича през прозореца и да се чуди какво, по дяволите, става в съседния двор. Само дървета и самотен път, никой от който не го бе грижа, какво правя. Или поне не мисля, че на дърветата им пука, макар че Мариан може да ми каже, че греша за това. Никога не знаеш.
Накрая паркирах доста надолу от къщата, с нищо освен дървета от двете страни на пътя. Изгасих двигателя и Натаниел и аз останахме в мрака, слушайки как колата замлъква. Не бе казал много откакто излязох от банята при Жан-Клод - нищо през четиридесет и петминутното пътуване до тук. Нито и аз.