Окей, ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.
Нокс се беше справил перфектно, което в действителност не беше изненадващо. В крайна сметка беше платил наема за апартамента на „Хьовдинген“ за следващата половин година, а към това беше добавил и десет стека цигари, така че сега комбината бяха съседи долу на първия етаж.
Но информацията, която научи през последните дни беше значително по-притеснителна.
Тя го беше излъгала!
Така и не беше обяснила какво правеше в Йостермалм онази сутрин, а той както обикновено беше твърде съсредоточен върху себе си, за да я попита.
Това, което го дразнеше най-много, беше, че всъщност бе вярвал, че всичко е адски щастливо съвпадение. Че кармата я беше пратила там като ангел спасител…
А в действителност тя беше по-скоро нощна пеперуда, изтърсила се от леглото на Филип, рошава след нощта с него…
Животът му перманентно беше малко или много прецакан, но винаги бе можел да разчита на Бека. Тя беше тази, която му помагаше да задържи носа си над водата. Но сега го беше предала няколко пъти подред. Първо беше скочила в леглото на най-големият му враг, а после беше излъгала за това или поне беше избегнала да разкаже истината.
Не го беше изпържил Стофе — ами собствената му сестра.
Fuck!
Fuck!
FUCK!
Беше принуден да стане от компютъра и да направи рязка четириметрова разходка до вратата и обратно, докато се поуспокои с няколко хектопаскала.
Всичко беше като шибан зловещ flashback, обратно към времето, когато Даге я държеше под контрол. Тогава почти я беше изгубил…
В началото се възхищаваше на Даге, гледаше на него почти като на голям брат, докато той се срещаше с Бека. Не искаше да възприеме как се отнасяше Даге с нея, въпреки че знаците ги имаше. Даге беше готин, от онези пичове, с които искаш да се мотаеш и от които искаш да получиш потупване по гърба. Манге беше този, който му отвори очите, той го накара да осъзнае какъв всъщност беше Даге и какво се случваше. Щом най-накрая се събуди от съня, наместо възхищението той намрази Даге почти толкова, колкото беше мразил и баща си.
Досега на практика не беше мразил Филип Аргос. В известна степен HP все пак разбираше защо шефът му действаше по този начин. Той в крайна сметка беше предал доверието на Филип, беше застрашил бизнеса му. Действие и последствие, така да се каже. Но сега всичко се беше променило.
Вече беше fucking personal!
* * *
Ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.
Предния път положението беше като с Естония и убийството на Палме, но това тук…
Щом най-накрая го придума да ѝ разкаже, той не можа да се спре. Думите се лееха от него като водопад, особено след като тя самата се бе опитала да разкаже откровено за катастрофалната си среща с Йон, a.k.a. Филип Аргос.
Опита се да му повярва, напъна се много здраво при това. Просто не можеше да го приеме. Компания, която почистваше интернет, управляваше блогове и форуми, като същевременно си сътрудничеше със сили, които извършваха фалшиви терористични актове, за да изместят медийния фокус от неща, които искаха да скрият…
