Тръпката

Колкото повече мислеше за това, толкова повече sense правеше всичко. Придобиването на компанията и убийството на Анна бяха само прелюдия. Същинската игра беше започнала едва с неуспешния атентат.

Онзи е бил натоварен с най-различни експлозиви и други дяволии, а освен това се бе намирал на петдесет метра от едно от най-оживените места в Стокхолм. И все пак някак си беше успял да преебе цялата работа.

Въпреки че трябваше да срине цялата „Дротнинггатан“, заобиколен от стотици налети с гльог коледни консуматори, бомбата се беше взривила на място, където на практика не бе ранен никой друг, освен самия той.

Разбира се, можеше да е чудо, или пък бедният се беше паникьосал. Или беше размислил, или пък чисто и просто беше оплескал домашно приготвените взривни вещества по рецепта от интернет.

Но имаше още една алтернатива.

Някой да бе задействал бомбата дистанционно по такъв начин, че да привлече максимално внимание, но все пак да нанесе минимални щети. Приблизително както и с неговото приключение в Шиста миналата година. Той дълго се беше чудил защо Играта бе решила да направи обаждането, което щеше да взриви експлозивите много преди кортежът с външния министър на САЩ да приближи. Ако не беше достатъчно умен да прозре през глупостите на Водача, той вероятно щеше да бъде единствената жертва на взрива точно както и бомбаджията в Сити.

Но целта на всичко беше изместване на фокуса. Създаването на събитие, което едновременно беше поразително и съдържаше достатъчно много въпросителни, така че журналистите и разбираните да си чешат езиците по въпроса във всяка достъпна новинарска медия.