Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Може и така да се каже. Уредил съм постоянно наблюдение на форт Яхве по земя и въздух. ФБР се занимава с това. Наоми, трябва да информираме всички офиси на ФБР, СКТАОО и всички съдия-изпълнители, че трябва да ни известяват за всяко събитие — всяко събитие, — което касае милицията. Това включва и арестите. Ще ги пресяваме. И да знаеш, че отсега нататък сънят все няма да ти достига.
— Нищо ново — засмя се тя.
— Засега това е всичко. Има само още едно. Ще разкрием един малък офис тук, в града, но основно ще работим от ВПОЦ.
— От какво? — попита Латимор.
— Въздушен подвижен оперативен център — ВПОЦ. Един „Боинг“ 737, оборудван с всички играчки, от които ще се нуждаем.
— Наш собствен реактивен самолет? — възкликна Латимор.
— Да, наш собствен реактивен самолет.
— Мразя самолетите — промърмори Наоми.
— Точно затова ще ръководиш офиса тук — каза Вейл.
— Слава Богу! — възкликна тя. — Имам само един въпрос.
— Давай.
— Какво те е ухапало?
— Нищо не ме е ухапало.
— Мартин, знам кога нещо те е ужилило, а сега си ужилен, и то здравата.
Той въздъхна и се замисли за момент, преди да отговори.
— Имаме на разположение година и половина да вкараме делото в съда — каза накрая той. — Но от ума ми не излизат думите на ВС: „Може би това е акт на обявяване на война“. Може би планират да започнат Армагедон вдругиден. Може би следващият месец да е денят-Д на САЩ. Искам ги изправени пред съда преди да продължат по-нататък, същото го иска и президентът. Просто искам всички да знаят още от самото начало, че часовникът ще ни пришпорва жестоко. Президентът ни даде година и половина. Искам да си гоните задачите така, сякаш тази година и половина изтича утре.
— Не го ли правим всеки път?
— В Гранд имахме време да разработим случая по нашите условия. Този път обаче не разполагаме с този лукс. Дърмот, искам да си навсякъде. Запиши си го в матрицата зад очните ябълки и ми дай свързващо звено. После ще направим всичко възможно, за да прекършим възможната персона. Искам свързващото звено. Искам единственото лице, което да свърже четирите църкви с Енгстрьом. Постигнем ли това, ще можем да предявим обвинителен акт и да вкараме делото в съда.
— Това е рисковано — обади се Майер.
— Всичко е рисковано, Бен. Разликата този път е, че залозите са прекалено високи.
— Трябва да проследим парите — каза Майер.
— Какви пари? — попита Латимор.
— По дяволите, те ограбват банки, крадат оръжия и ги продават — отвърна Майер. — Въртят големи суми. Как ги перат?
— Измисли варианти, Бен. Спомняш ли си как обработвахме банките в окръг Гранд? Хващай бика за рогата. Не забравяй, че цялото ФБР работи за теб.
Вейл огледа групата си.
— Почваме ли?
Хоровият им възглас отговори на въпроса му. Положително.
И тогава звънна телефонът.
Вейл неохотно вдигна слушалката и изръмжа:
— Вейл слуша.
Изражението му от отегчено в миг се промени в недоверчиво и гневно.
— Мартин! Били е. Нашият ВС току-що е ликвидиран. Мъртъв е.
— Господи! — възкликна Вейл.
— Какво има? — попита Джейн, но той вдигна ръка.
— Двамата със Сам веднага се качваме на самолет за Форт Уейн. Оттам тръгваме с кола.
— Къде е станало?
— На фермата. Очевидно е бил на полето, до трактора. Прострелян е два пъти. Можеш ли да дойдеш?
— Разбира се — отвърна той. — Ще се видим по-най бързия начин във Форт Уейн. — Той затвори телефона, обърна се към колегите си и каза:
— Ако решите, можете да промените решението си.
— Защо, какво е станало? — попита Джейн.
— Току-що изгубихме нашия единствен свидетел — каза той. Някой е застрелял ВС.
19.
Флойд Маккърди беше шефът на местния офис на ФБР в Кълъмбъс, щата Охайо. Ветеран от ФБР с двадесетгодишен стаж, спокоен набит мъж с кестенява коса и кафяви очи зад очила без рамки. Носеше тъмносиньо яке с инициалите на ФБР, старомодни галоши върху обувките и тъмносиня скиорска шапка, нахлупена върху ушите. Бе пристигнал на мястото на убийството на Уолър в три през нощта с двадесет агенти. С него бе дошъл Джон Наш, съдебномедицински експерт, с полевата си лаборатория, паркирала до къщата на Уолър. Още двадесет агенти трябваше да пристигнат всеки момент.