За честта на Прици

Айрин беше нещо различно, много по-бледо, по-незначително в сравнение със значението, което семейството имаше за него. Сега той беше Босът на семейството. Той трябваше да даде пример, който щеше да се помни дотогава, докато съществуваше фамилията. Смътно схващаше, че беше правилно да жертва жената, която обичаше, за да може семейството да продължи да съществува и да пази честта им, което беше и негова същност.

Изведнъж осъзна, че Айрин беше толкова далече от всичко това, че не му оставаше нищо друго, освен да я убие. Не беше изцяло нейна вината, че беше задигнала от Прици седемстотин и двадесет хиляди долара. Тя беше полякиня и какво можеше да знае за истинските правила? Айрин обаче сгреши, като върна половината от парите и се беше престорила на невинна, за да задържи другата половина. Какво очакваше тя — че Прици ще се примирят със загубата на толкова пари?

Той се насилваше да си внушава, че е напълно възможно през цялото време тя да се е преструвала на луда по него, както тя казваше, само и само, за да не я убие. Това, че се ожени за нея и всичките тези прегръдки и целувки, готвене и пране на сенника и миене на пода, вероятно беше прах в очите. Беше го убедила, че е луда по него — но как е могла да вземе петдесетте хиляди от Винсънт, за да го пречука, ако наистина е имала такива чувства?

Беше взела участие в случая с Филарджи и това я довърши. Той се мъчеше да прехвърли отново всичко. Тя хвърли бебето към бодигарда точно когато се отвори вратата на асансьора. Бодигардът посегна към оръжието, вместо към бебето. Айрин трябваше да сграбчи жената, натиснала погрешно етажа и да я задържи като щит пред себе си, за да накара бодигарда да свали оръжието или да даде възможност на Чарли да изскочи и да го удари. А може би не е могла? Тя беше застреляла първо бодигарда, защото може би той я беше предизвикал. Айрин имаше здрави нерви. Тя вършеше всичко, както трябва. Но защо трябваше да убива тъпата курва, застанала на погрешния етаж. Тя не беше насочила оръжие срещу Айрин. Просто стоеше там с невинния израз на шокиран страничен наблюдател, а Айрин й видя сметката и натопи всички в тази мръсотия.

А каква жена беше само! Чиста във всяко отношение и страхотна домакиня. Понякога чувстваше, че тя не можеше да понася сицилианска храна, но умееше да я приготвя, като че ли бе учила при семейство Спина в Агридженто. Беше истинска жена. Никога не се оплакваше. Мразеше Бруклин, мразеше сицилианците, мразеше климата, но никога не се оплакваше.