За честта на Прици

Айрин седеше на терасата в апартамента и гледаше през залива. В очите й се четеше отчаяние. Тя чуваше гласа на Маркси Хелър, който през всичките години й беше набивал в главата да внимава със сицилианците.

— Евреите в този бизнес са доста лоши, скъпа моя, но евреите, ирландците, цветнокожите поне имат сърца. Сицилианците дори не си харчат парите. Наоколо има три хиляди гадни лакеи, които са милионери. Просто изпълнители, прислужници в униформа, хора за черната работа, които не са дори изпълнители. Милионери. Но те не могат да ги похарчат, защото това са мръсни пари и когато умрат, какво оставят на семействата си? Пет хиляди долара. Това е. Останалото отива обратно при Босовете, като че ли те са свещеници в църквата. Босовете получават десет, а може би и сто пъти повече такива пари, а какво правят с тях? Могат да си купят само едно нещо — повече власт. Постоянно им трябват повече пари, за да се докопат до по-голяма власт, защото за тях тя е всичко. Те ще се стремят да корумпират хората дотогава, докато не остане нито един невинен човек. В края на краищата всички работят за сицилианците. Остани си независима, Айрин. Остани си специалист на свободна практика. Те имат нужда от твоите способности, за да си осигуряват повече власт, но в момента, в който се присъединиш към тях, ще представляваме ли интерес за тях?

Твърде много беше заложила на Чарли. Беше тласнала щастието си до ръба на пропастта. А и тази глупава любовна история? По-добре ли беше да пере сенниците в онази бруклинска дупка, вместо да си докарва един добър стабилен доход от петстотин хиляди годишно и да живее, където е най-хубавият климат на света? Считаше спагетите за горещ буламач, но се беше „отдала“ на тях заради любовта — любов! Спагети на всяко ядене, освен на закуска. Маркси не я задържаше заради любовта. Маркси беше сводник, но бе безопасен. Той й беше добра компания и сега те можеха да бъдат на плажа в Испания със седемстотин и двайсетте хиляди долара плюс другите, които имаше в банката, с нови лица и документи, живеейки така, както трябва да живеят хората, без фъшкиите от любов, което й струваше над един милион в брой — най-голямата дистанция, която някога беше успяла да постигне между себе си и баща си. Можеше да ги получи както и останалите, които имаше, и да бъде някъде на половин свят разстояние от тези гадни сицилианци и Чарли Партана, който можеше да я обере като че ли беше бензиностанция. Чарли си го биваше в любовта, но Чарли й струваше повече пари от всички, които някога беше срещала през живота си.