Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Иди се сбогувай топло с Андрю, моля те! И — наистина топло — той много те уважава! Това ми харесва.
— Той е чудесен — каза Джо. — Той ни водеше през цялата онази нощ.
— Прав си. Чудесен е. Забелязах го още в първите дни в Св. Омер — и после, след пауза: — Измамих ли те, Джо? Беше ли измамен?
— Може би за малко.
— А възпротиви ли се?
Джо се поколеба, чудейки се дали да каже истината. Накрая рече:
— Не. Бях трогнат и дори поласкан, а сега — какво, за бога, мога да кажа? Нещо глупаво от рода на „надявам се, че всичко мина добре“.
— Искаш ли да знаеш какво става?
— Мислих си за това. Отговорът е категорично не. Щеше да ми е мъчно за теб, ако знаех, че не се е получило, и мъчно за мен, ако знаех, че се е получило. Не съм от гранит, нали така!
Уверявайки се, че не го следят, и надявайки се, че не го виждат, той се измъкна незабелязано и се върна в гробищата. Носеше клонка малки червени рози в ръка.
— Последната кашмирска роза — продума той, оставяйки клонката на гробната могила.
— Видях те, че идваш насам, и реших да тръгна след теб — дочу познат глас зад гърба си и до него се появи Мидж. Бледността и тънката й фигура бяха подчертани от траурната рокля, която носеше, черна копринена рокля на Нанси, набързо преправена по нейните размери, и дълга огърлица от перли, взета назаем. Изглеждаше толкова нереална, че Джо механично протегна ръка да я успокои.
— Странно — каза тя. — Имали сме еднаква идея. Исках да направя нещо. И аз му донесох цветя. Винаги е обичал тези малките, червените, затова ще сложа моите до твоите. Какво каза ти? „Последната кашмирска роза?“ Такива ли са? Е, ето ги клонките, една до друга.
Жал завладя Джо и сълза залютя в окото му. Протегна ръце и я притисна до себе си. Тя склони глава на рамото му.
— Тъжно ми е — промълви Мидж. — Много ми е тъжно. Странно — не ми се плаче.
— Смело момиче — рече Джо. — Дъщеря на полковник.
Накрая Мидж заплака.
— Не се чувствам като дъщеря на полковник — каза през сълзи. — Мама умря, татко умря и сега останах сама.
— А Дики? — дръзна да попита Джо.
— О, да, имам си Дики — отвърна тя, бършейки сълзите си в рамото му. — Дики, разбира се. Той замина за Пешавар и сега, сигурно е ужасно, че го казвам, но щом Нанси успее да го уреди, ще се оженим — тя погледна замислено гроба.
— Надявам се, че в края на краищата той щеше да даде благословията си — утеши я Джо.
— Дано да е така — изненадващо каза Мидж. — Джо? — тя се поколеба за миг. — Това, което всички говорят… че е било отвратителна злополука… катурвайки нощната си лампа… просто не е вярно. Нали? Трябва да ми кажеш истината, Джо.
С престорено спокойствие Джо рече:
— Какво искаш да кажеш, Мидж? Злополука беше.
Мидж поклати глава.
— Не съм глупачка, Джо, и знам защо двамата с Нанси — да, също и Дики, той е замесен в това заедно с вас — се опитвахте да скриете истината от мен. Но аз разбрах всичко. Когато се събудих у Нанси, се чувствах много зле и те се опитаха да ми обяснят, че е от храната. Не беше така. Причината бе в нещо, което съм изпила. Нещо, което татко ми даде в чаша, преди да си легна. То ме приспа. Защо е искал да заспя непробудно през цялата нощ? Ще ти кажа…
Джо не можеше да я прекъсне, а в това време кръвта му се смрази.
— Защото той… о, вината беше изцяло моя… Джо, той щеше да извърши самоубийство. Беше го планирал. Пак имахме ужасен скандал и аз му бях казала, че ще избягам с Дики ще избягам с него, щом татко замине. Не го казах сериозно! Но той не можа да го понесе. Бе изгубил мама, а сега щеше да изгуби и мен. Мисля, че не му остана нищо, заради което да живее. Аз го убих, Джо, нали?
— Чуй ме сега, Мидж — поде деликатно Джо, галейки косата й, — чуй един опитен английски полицай — най-добрият, с когото разполага Скотланд Ярд. Знаем за хапчетата и Нанси наистина съчини историята за отровата в храната, макар сега да си мисля, че трябваше да ти кажем истината веднага. Гайлс смяташе, че ти действително ще избягаш и за да не ти позволи да се хвърлиш от прозореца посред нощ в обятията на Дики, той ти е дал приспивателно. Според Нанси, не много силно. Допускаме, че той се е опитал да остане буден с книга в ръка, да бди почти до зори. Накрая го е оборила дрямка и е бутнал нощната лампа. Всъщност Нанси предполага, че е получил инфаркт и е катурнал лампата, когато е издъхнал. Иначе пламъците и топлината са щели да го събудят, разбира се. За твой късмет, Мидж, в този момент покрай вас е минавал Наурунг на път за работа и е успял да те измъкне. Върнал се е за Гайлс, но е било твърде късно.