Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Съсипваме доказателствата — възрази Джо. — Той трябва да лежи на мястото, където е убит.
— Кой ще инспектира, Джо? Ти или аз. Ти си представител на полицията, назначен от губернатора да разрешиш този случай, и си ми пряко подчинен. Аз съм управителят на Паникхат. Служител на закона. Трябва ли да съобщавам на всички, че командир на славен кавалерийски полк безмилостно е убил четири жени — съпруги на офицери от неговия полк, че се е опитал да убие собствената си дъщеря и накрая съпругата на управителя го е застреляла? Как ти звучи?
— Не на всички — поправи го Джо. — Не, може би не бива да се знае от всички, но поне един човек трябва да научи истината.
Оставяйки Андрю да пази тялото, Джо се върна по пътеката в къщата и повика Наурунг. Поеха заедно през градината. С мъка пренесоха Прентис и го оставиха на леглото му. Погледнаха го, тази злобна, отмъстителна физиономия, омекотила чертите си в смъртта.
— Благородно лице — отбеляза замислено Джо.
— Лице на демон! — разпалено процеди Наурунг. — Заслужаваше да умре. Де да можех да го накарам да страда, както той е карал другите да страдат! Бог няма да му прости и аз, Наурунг Синх, никога няма да му простя! Но разбирам какво трябва да се направи сега.
Извади кибрит от джоба си, запали малка лампа и я сложи на тоалетната масичка до главата на Прентис. На трепкащата светлина като че ли за миг им се стори, че този жесток човек се усмихва.
Наурунг се обърна с изненадващ авторитет към Андрю.
— А сега, сахиб, върнете се, моля, при мемсахиб и госпожицата и вземете инспектора със себе си. Оставете ме тук. Аз ще наглеждам местопрестъплението. Ще отида, ще седна на верандата и ще чакам да дойде утрото. Може да си легна. Хората са пословично невнимателни, когато им се приспи. Особено след такива събития.
— Андрю! — бързо рече Джо. — Само внимавай какво правиш! Потулването на доказателствата…
— О, Джо — каза Андрю с топло чувство, — ти си вечният добър центурион! Знаеш, че съм прав. Наурунг — прав ли съм?
— Да, прав сте сахиб — той се обърна към Джо. — Не забравяйте за госпожицата. Тя ще се събуди и ще разбере, че се е случила трагична злополука. След пожара тя няма да знае, че баща й е сериен убиец. Аз мисля за нея, а не за полицейската процедура.
Пророческата мисъл на Кити отново прозвуча в ума на Джо: „Затова са живи те да обмислят нещата, и за мен те са по-важни от мъртвите. А може би дори по-важни и от истината.“ Тази гледна точка толкова се различаваше от неговата, в такъв разрез бе с професионалната му подготовка и с убежденията му, че той не можеше да я приеме. Какво можеше да бъде по-важно от истината. А навярно не задаваше правилно въпроса? Дали не беше по-правилно да попита кой би могъл да бъде по-важен от истината? И отговорът бе недвусмислен и дойде незабавно. Мидж бе по-важна. Нанси бе по-важна. Андрю също.
Без да си задава повече въпроси, Джо подаде ръка на Андрю и те тръгнаха по тъмната улица.
— Май остарявам за такива акции! Отдавна ми мина времето за лягане. Няма да съжалявам за нищо, щом се върнем към нормалния ритъм на живота — процеди Андрю през зъби, движейки се бавно до Джо. — Ще се видя с Бълстроуд сутринта. Не сега. Да дам възможност на Наурунг да почисти.
— При това положение на нещата, мисля, че дори Бълстроуд би забелязал, че се е случило нещо нередно! — отбеляза Джо.
Спряха в края на алеята към къщата на Андрю, за да може той да си поеме дъх, а сетне и двамата мъже погледнаха небето. Цареше тишината преди зазоряване.
— Боже мой, скоро ще изсвири тръбата за ставане — рече Андрю. — Доста неща трябва да уредим. Първо погребението. Ще говоря по въпроса с Неди. Сивите са много добри в това отношение. Налага се да информирам Джордж Джардайн, струва ми се… Съобщение в пресата… Май Мидж му е най-близкият роднина. Като неин попечител и изпълнител на завещанието на Гайлс това е моя работа…
Той продължи да говори. Служебното лице в него вече взимаше превес над отчаяния участник в кървавите събития от изминалата нощ. Джо обаче все още не можеше да се отърси от случилото се. Той се обърна и погледна към „Кързън Стрийт“. От реката се издигна бяла мъгла, взе да се стели над запуснатата градина и стигна до къщата на Прентис. „Чурейлът — помисли си Джо. — Дошла е заради него. Тя ще отмъсти за онези невинни души. Господи, уморих се!“