Избраница

Сония не каза нищо. За какво й беше това свободно време. Акарин й беше забранил да разговаря с Ротан, а тя нямаше никакви приятели сред учениците. Предстоящите седмици я ужасяваха. Тъй като нямаше да ходи на училище до началото на следващата година, Сония просто не знаеше какво да прави. Да стои в стаята си в седалището на Акарин? Мисълта я накара да потрепери. Не, щеше да се старае да се появява там колкото се може по-рядко.

Ако той й позволеше, разбира се. Ами ако поискаше да я държи край себе си? Ако пожелаеше да я използва за заниманията си по черна магия? Сония се опита да прогони тази мисъл, но после разбра, че трябва да е готова за всичко. Той можеше да я накара да направи всичко; достатъчно бе да я заплаши, че ще нарани Ротан Стомахът й се сви от страх. Всичко...

Ръцете я заболяха. Тя ги погледна и бавно разтвори юмруци те си. На дланите й червенееха отпечатъците от ноктите й. Сония потърка с ръце мантията си и си напомни да изреже ноктите си щом се прибере в стаята.

Джерик изглеждаше погълнат от работата си. Тя не сваляше поглед от писалката му. Когато привърши, той изсумтя доволно и й подаде листа хартия.

- Сега си избраница на Върховния повелител. Към теб ще се отнасят подобаващо, но ти ще трябва да докажеш, че изборът му е мъдър. Не се колебай да се възползваш от новото си положение - ще имаш нужда от това, за да отговориш на изискванията му.

Тя кимна.

- Благодаря ви, Директоре.

- Свободна си.

Тя преглътна тежко, стана, поклони се и тръгна към вратата.

- Сония.

Тя погледна назад през рамо и за пръв път забеляза усмивка на лицето на Джерик.

-Знам, че Ротан ще ти липсва - каза той. - Акарин може да не е най-приятният събеседник, но повярвай ми, избирайки те за своя ученичка, той само подобри положението ти. - Усмивката му угасна. - Свободна си.

Сония се насили да кимне. Когато затваряше вратата, момичето установи, че Джерик я наблюдава със замислено изражение. Тя прибра листа в кутията си и тръгна по коридора.

Край вратите се въртяха няколко ученици. Те я изпратиха с погледи, в които се четеше нескрит интерес. Тя ускори крачка. „Дали знаят? - помисли си. - Сигурно. Мина цял ден оттогава”. Новината за това, че Върховният повелител най-после си е избрал ученик, сигурно се е разпространила из Гилдията по-бързо от пожар. Учителят, които вървеше срещу нея, я погледна с интерес. Погледът му се плъзна по ръката й и той разтърси глава, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Сония също погледна малкото златно квадратче, пришито към ръкава й. Само членовете на Великите домове носеха инколи. Магьосниците не ги носеха, защото след постъпването им в Гилдията от тях се очакваше да забравят за семейните и политически отношения. Прислужникът, който беше донесъл мантиите й обясни, че Върховният повелител използва символа на Гилдията като инкол, защото заема пожизнен пост. Гилдията беше неговото семейство и неговият Дом.