Мъртвият ирландец

Крус затвори очи и пред мисления му поглед изникна отново картината — като обръщаше колата на тъмния паркинг, фаровете й осветиха тялото на убития. Остави фаровете да светят върху жертвата, слезе от колата и остана загледан в мъртвия неизвестно колко дълго, без да познае Ед Кокран — не бе останало много за познаване, но се досещаше чий би могъл да бъде този труп.

— Трябваше да се обадя в полицията. — Понечи да пийне още вода, вдигна чашата и я допря до устните си, но тя беше празна.

— Кога беше това?

— Когато го видях.

— Онази вечер?

Неволно въздъхна, почувствал облекчение, изпълнен с желание да продължи да говори, след като разговорът беше тръгнал, без да скрие нещо.

— Имах среща с него, уговорена за девет и трийсет. Останах на работа докъм осем — осем и трийсет, огладнях и излязох да вечерям.

— Къде? — попита Харди.

Крус нямаше нужда изобщо да се замисля по това. Всяка минута от тази вечер се беше въртяла в главата му повече от седмица.

— В едно заведение, наречено „Розата“, на Четвърто авеню.

Харди кимна:

— Зная го. Някой видя ли ви там? Може ли да се закълне, че ви е видял?

Разбира се. Уендъл ще се закълне. Те бяха флиртували за малко, но дискретно.

— Мисля, че сервитьорът, който ме обслужваше, сигурно ще си спомни.

— Какво имахте за вечеря?

И сега нямаше нужда да се мисли.

— Телешки черен дроб, спагети, бутилка „Цинфандел розе“.

— И после?

— После се върнах тук. На паркинга имаше кола — досетих се, че е на Ед — спряна точно на средата му.

— Но срещата ви не се състоя?

— Той беше вече мъртъв.

— Така, както го е намерила и полицията?

— Предполагам, че да.

След като изрече тези думи, Крус започна отново да трепери. Не смееше да се осланя на ръцете си, които трябваше да посегнат за чаша и да я напълнят. Положи ги на коленете си, на скришно място, зад бюрото.

Харди се наведе от креслото си и смръщи вежди.

— За какво щяхте да говорите на тази среща?

Този наистина ли искаше да чуе за това? Да знае всичко? Това едва ли има, поне на пръв поглед, особен смисъл, но ако той успее да накара Харди да разбере проблема му с Джефри — как Джефри бе започнал да взема страната на Ед — всичко ще бъде наред. Всичко е по-добро от опитите да пази някакви лъжи в главата си.

Не беше проумял отпърво колко лошо би било, ако Джефри престане да му вярва и започне дори да го подозира, че е способен да убие някого. Но сега, след като пристъпи към откровеност, полицията няма да намери никакво доказателство срещу него. Могат да си продължават разследването полицаите и да установят невинността му, а това ще сложи край на ужасното недоверие, което се беше породило между него и Джефри.