Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
— Тогава бъди напълно сигурен, че ще направим следното: ще спрем разпита ти още сега и ще повикаме тук някой адвокат.
Настъпи дълга пауза. Ейб изчака края й. Най-сетне Алфонс продума:
— Имам права.
— Безспорно.
— Ако не харесам един адвокат, ще взема друг.
— Прав си. На часа! — И Глицки издигна подигравателно юмрука си — символ на черния протест — после скръсти ръце на масата и остана в тази поза. След окото тридесет секунди Алфонс се обади:
— Какво?
— Какво означава това „какво“?
— Какво си се заблеял такъв?
— Просто чакам. Смятах, че ти обмисляш нещо.
Алфонс се напрегна, изпъна тяло, доколкото му позволяваха веригите. Глицки, този мистър Добър Човек, се обърна към помощник-шерифа:
— Можеш ли да му отключиш белезниците?
Алфонс потърка ръце, когато го освободиха от белезниците. Докосна предпазливо раната на челото си.
— Какво да съм обмислял? — попита той.
Ейб реши, че трябва отново да привлече вниманието му.
— Знаеш, че и Сам Поук е мъртъв.
— Сам не е мъртъв.
— Престанал е да диша.
Ейб се ухили — усмивката със стиснатите устни, която правеше белега му по-явен. Очите му обаче не се усмихваха. Ръцете бяха още скръстени, спокойни, положени на масата пред него. Завъртя бавно палци и прикова очи в тях, в палците.
— Хей, аз не съм убивал никакъв Сам Поук. Не можеш да ми натресеш и това.
Глицки повдигна рамене:
— Не казвам такова нещо.
— Кой го е убил?
— Не казвам, че е бил убит. Какво те кара да мислиш, че е убит?
— Ти току-що каза…
Глицки поклати глава.
— Ами, ами. Изобщо не съм казвал, че е бил убит. Ти го каза.
Глицки го бе притиснал до въжетата на ринга. Беше почти потискащо колко глупави са тези като Алфонс. Алфонс дори не знаеше какво става в момента, но Глицки знаеше, че Алфонс е схванал поне едно: здравата е загазил.
— Алфонс, кажи ми, човече. Ако ти не си го убил, ще бъда единственият ти приятел.
— Гадос…
— Никаква гадост, искрено го казвам.
Алфонс повдигна ръце до лицето си, потърка очи, проточи шия.
— Не съм убивал никакъв Сам Поук.
— Окей.
Ейб остана седнал. Седенето понякога се оказва най-добрият метод на света. Гледаше някъде по средата между двамата, без никакъв израз на лицето. Продължаваше да върти палци. Алфонс въртеше задника си на стола, сякаш страдаше от хемороиди.
— Как ще измислим нещо? — попита най-сетне той.
— Ще се спазарим.
— За какво?
— Ти ще ми кажеш какво се е случило. Ти не си го убил, аз го доказвам и ти не отиваш в газовата камера. Звучи ли ти честно? — Глицки продължаваше да се усмихва. Той знаеше, че това е сполучливо средство — да спомене точно в този момент за старата газова камера. Да поддържа напрежението на нужното равнище. — Знаеш, че имаме сега нов съд, Алфонс. Имаме съдии, които вярват в необходимостта да има смъртно наказание.
Алфонс преглътна тежко, попипа се по челото отново. Беше започнал да се поти. За разлика от него Глицки бе спокоен. Магнетофонът се въртеше безспир, скърцаше и напомняше със своето постоянство китайското мъчение с водна капка. Сега за пръв път Ейб, доколкото си спомняше, използваше скърцащ двуролков магнетофон при разпит, но реши да поиска да му зачислят един за в бъдеще. Питаше се, докато чакаше Алфонс, дали ще се намери нещо като WD-40 вместо този, но нека и той да скърца. Това го накара пак да се усмихне. Допадаше му хуморът.
— Алфонс, аз трябва да ти нарисувам нещо като портрет.
— Какво, какво искаш? Аз нищо не знам.
По-искрени думи, помисли си Ейб, никога не са били изричани.
— Виж, нещата стоят така: когато имаме няколко убийства в течение на едно и също престъпление, какъвто е нашият случай, налага се смъртно наказание. Наричаме го престъпление при особени обстоятелства, като например да убиеш полицай, нещо такова. — Възви очи нагоре. — Чуваш ли ме? Намерят ли те за виновен, тогава си за печене. Ако имаш късмет, ще лежиш в пандиза и няма да излезеш никога оттам. За това дори не се говори.
Думите на Глицки потресоха Алфонс. Глицки ясно виждаше това. Ако изобщо можеше да се говори за някаква логика в мислите на този жалък и нещастен кучи син, сега те бяха в пълен безпорядък.
— Аз казах вече, че не съм убивал Сам Поук. За какво престъпление споменаваш?