Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
И тогава вторият оперативен работник, онзи, който през цялото време бе мълчал, извади от плик една снимка. Сотников хвърли презрителен поглед на прекалено натруфената според него огърлица.
— И какво е това?
— Вас искахме да попитаме какво е — каза мълчаливият детектив. — Нима не знаете?
— Това е бижутерийно изделие — насмешливо отговори Алексей Юриевич. — Нарича се „огърлица нагръдник“. Какво друго ви интересува?
— Виждали ли сте го по-рано?
— Не. Никога не съм го виждал. А трябваше ли?
— Това изделие се е намирало в сейфа на Леонид Константинович Курмишов.
Ясна е работата. Напълно според вкуса на Леонид.
— Възможно е — сви рамене Сотников. — И какво следва от това?
— Тоест вие не сте знаели, че приятелят ви изработва този накит?
— Не, не съм знаел. А какво особено има в него? Освен размерите и цената, разбира се — уточни бижутерът. — Ако съдя по количеството камъни, то е доста скъпо. Някой го е поръчал, Леонид го е изработил. Нали е бижутер все пак, а не водопроводчик, нормално е да изработва подобни предмети.
— Вижте, Алексей Юриевич, казаха ни, че за това изделие Курмишов почти година и половина е търсил и подбирал камъните. Възможно ли е да не сте знаели това?
— Напълно е възможно. Ние наистина бяхме приятели с Леонид още от деца, но това не означава, че всеки е живял пред очите на другия и че сме споделяли всяка дреболия от ежедневието. Така общуват жените. Мъжкото приятелство все пак изглежда малко по-различно. Например, както вече ви казах, Леонид рядко ме запознаваше с приятелките си.
— Да, разбира се — съгласи се рижавият. — Алексей Юриевич, аз разбирам, че следователят вече ви е питал за това, но все пак: какво може да означава работен пакет за изрязване на диамант, прободен с кръст? Това не ни дава мира. Много прилича на ритуално убийство, извършено поради лични мотиви. Убиецът е искал да каже нещо с това. Какво? Помислете, моля. Защото ние знаем, че вашият профил още от деветнайсети век е символиката, изделията със скрит смисъл, с послания. Може би ще съумеете да разгадаете и това послание?
И тогава Сотников улови един поглед, хвърлен към рижавия от мълчаливия. В този поглед имаше и учудване, и одобрение, и възхищение. Виж го ти тоя рижко! Подготвил се е за срещата, браво. А вторият очевидно не знае нищо за Бижутерийния дом „Сотников“!
— Добре — усмихна се той, — ще помисля. Така отведнъж не мога, но обещавам да помисля. Ако измисля нещо, веднага ще ви се обадя, оставете ми телефоните си.
Рижавият и мълчаливият извадиха от джобовете си визитни картички и му ги подадоха. Сотников бързо погледна скромните надписи на тях: Роман Дзюба, Антон Сташис и номерата на телефоните. Нищо повече — нито звания, нито длъжности, само малка рисунка — щит и меч, символиката на правоохранителната система.
Отвори портфейла си, за да прибере картичките, и пръстите му изведнъж се вдървиха и престанаха да го слушат.
За кого ли е оставил посланието убиецът на Леонид? За полицията? За целия свят? Или конкретно за него, Алексей Сотников?
Кой според замисъла на престъпника е трябвало да разгадае скрития смисъл на посланието? Кой, ако не Алексей Юриевич Сотников Четвърти?
— Ей, страхотен си — възхитено каза Антон, когато оперативните работници излязоха от заведението. — Кога успя?
— Какво съм успял?
— Ами да научиш толкова за тоя Сотников?
— Днес. Докато пътувахме насам.
— И откъде?
— От интернет — равнодушно отговори Роман. — А интернетът ми е в телефона. Там има всичко. Трябва само да не те мързи да търсиш и да не забравяш да го правиш.