Засенчено слънце [bg]

- Ще приема с готовност всяко ваше решение, Почитаеми.

Сасананте погледна усмихнат останалите Протектори.

- Казах ви, че няма как протежето на Кинджа да е глупава.

- Може би само прекалено отстъпчива - каза Мама Яо. Изглеждаше разочарована, сякаш бе очаквала сериозна съпротива от страна на Говорителката.

- Може би. - Сасананте погледна замислено Сунанди. -Чакат те трудни времена, Говорителко. Не е лесно да се лиши човек от властта, която си имала досега. Но ако искаш да преодолееш успешно това време, помни, че служиш на народа на Кисуа, а не на този на Гуджааре.

На всички тях значи. Сунанди сведе поглед, разтреперана вътрешно от гняв, който никога нямаше да покаже. Да бъдат проклети! Десет години безсънни нощи и тънка дипломация, а сега те щяха да развалят всичко.

Но Сасананте бе прав - тя служеше най-вече на Кисуа. Гуджааре си имаше собствени Протектори, много по-опасни, отколкото можеха да си представят онези от Съвета у дома. Така че, ако докато се кланяше и усмихваше на тия глупаци, бе възможно да предпази своята родина от най-страшното - от клокочещия гняв на Гуджааре, така да бъде.

Тя склони глава към Сасананте, като разпери ръце встрани в допълнителен израз на подчинение, и каза:

- Нито за миг не съм забравяла, че служа на Кисуа, Почитаеми - и на нейните Протектори, разбира се.

Моиб се засмя грубовато, а Аксата поклати глава с усмивка.

- Страх ме е от деня, в който ще остарееш, Дже Калаве -каза той. - Питам се дали ще посмеем да те пуснем в Съвета, когато това стане!

Сунанди не преставаше да скрива своето презрение зад любезната маска на лицето. „Само го направете и първото нещо, което ще сторя пък аз, ще е да уредя такива късогледи глупаци като теб да ги удушават в съня им.“

- До тук добре - каза Аксата и се протегна. Ставите му изпукаха шумно и той сбърчи лице. - Днес ще поправите грешката си, Говорителко и Генерале. Отивате в Хетава да арестувате мъжа, който се е осмелил да отнеме кисуатски живот. Доведете ни го тук, за да дадем хубав пример на всички останали.

И Анци, милият Анци, който в течение на последните няколко дни успя да научи от нея защо това е най-погрешната стъпка, която може да се направи, сега се намръщи и пристъпи напред.

- Почитаеми, ако послушате съвета на моята съпруга…

Тя сложи ръка на рамото му и генерала се обърна да я погледне. Сунанди поклати незабележимо глава. Бяха заедно вече десет години - той я бе опознал подобре от когото и да било, ако не се брояха Кинджа и един гуджаарейски жрец - и двамата отдавна мъртви. Тя не преставаше да се диви на неговата готовност в моменти като този да я погледне и - само от любов - да и се довери безпрекословно. Не знаеше с какво е заслужила подобна преданост. Но той я засвидетелства и в този момент, като отстъпи назад.

- Ще бъде изпълнено още сега, Почитаеми - каза Говорителката и се поклони. Анци последва нейния пример, макар и не така грациозно. Той бе по-слаб актьор.

Аксата кимна одобрително.

- Добре тогава. Ако не възразявате, ние ще приемем с удоволствие предложения отдих и закуска, докато очакваме вашето завръщане.