Засенчено слънце [bg]

Сунанди се изненада от облекчението, което и донесе този спомен.

- Източник на съня е едно дете - каза Ниджири. - Сонта-и успя да установи поне това. Не знам как е възможно дете да се сдобие с подобна мощ, но е факт, че някой го използва като оръжие. Ние с моя брат Инму станахме свидетели. И ето какво ни причиниха. - Той посочи с широк жест налягалите фигури.

- Още по-лошо - намеси се Рабанех. - Установихме, че някои хора „носят“ съня у себе си, без да заспиват завинаги, и това трае по няколко дни. И те са обречени колкото заспалите, но междувременно разпространяват съня по други хора.

Сунанди потръпна и скръсти ръце пред гърдите си.

- Заразни кошмари. Свят на сенки. - Млъкна. Нещо в собствените и слова събуди спомен. - Случвало ли се е това в миналото? Сънища с подобна мощ?

Супериорът я погледна много особено.

- Не. Явяват се множество необичайни вариации при магията, която използваме, но никоя от тях не е зловредна по природа. Въпреки всичко онова, което се приказва от твоя народ.

- Стихийният сънуващ - каза Рабанех. Той бе коленичил край юношата, загледан с нескрита нежност в него. - Така го нарече Сонта-и накрая. Но ние преровихме архивите, а в тях никъде не се споменава подобно нещо.

Сонта-и. Съобщения за неговата смърт бяха разпространени из целия град - неколцина прочути майстори и хора на изкуството, които бяха специализирани в създаване на жалейни предмети, дадоха своя принос в негова памет. Сама по себе си смъртта на един Бирник не бе повод за траур в цял град, понеже повечето от тях сами определяха часа и мястото на своята кончина, към която пристъпваха с радост. Но сега, като виждаше болката на Рабанех и Ниджири, Сунанди разбра какво още са скривали от всички останали.

Последните думи на Сонта-и все така не даваха мира на спомените в главата на Сунанди. Стихийният сънуващ.

- Не сте гледали архивите в Яна-ян - промълви тя, като се напрягаше да мисли. Да примами този мъничък спомен за материалите, събрани от Еникет по пътя към тайната на Жътварите. - Подреждането им отне години. Спомням си, че там имаше нещо за сънна зараза. И за Стихиен сънуващ.

Супериорът замръзна. Рабанех и Ниджири се спогледаха, а после обърнаха очи към нея. Рабанех се изправи.

- Дошла си да ме арестуваш, нали? - попита той.

Сунанди сведе поглед.

- Да.

Той протегна ръце с думите:

- Гледай да ги вържат добре - знаеш на какво сме способни дори с едно само докосване.

Тя го погледна втренчено. Може би подсъзнателно бе очаквала точно това. Но дори да бе така… Даде знак на Дирака и се дръпна настрана, докато хората му връзваха ръцете на Рабанех.

Ниджири също приближи. Зад него забеляза трети Бирник, млад и върлинест, който идваше по пътеката към тях.

- И аз - каза Ниджири. - И Инму.

- И аз - обади се Супериорът, като пристъпи напред. Погледна Сунанди с крива усмивка. - Аз съм само Учител, но един мъртъв Бирник няма по-добър заместник.