Александрийската връзка [bg]

Касиопея наруши мълчанието.

— Та това пак ни връща до взаимно изключващите се претенции, нали така? Бог дал на Авраам Светите земи. В Битие се казва, че заветът бил предаден чрез Авраамовия син Исаак на всички евреи.

— От векове се предполага, че земята, която Бог очертал на Авраам, лежи в границите на днешна Палестина — каза Дейли. — Ами ако не е било така? Ами ако очертаните от Бог земи са някъде другаде? Някъде далеч от Палестина. Например в Западна Арабия?

Касиопея се подсмихна.

— Вие сте луди. Нима твърдите, че корените на Стария завет са там? В сърцето на исляма? Че в земите на евреите, обещани им от Бог, днес се намира Мека? Преди няколко години шепа ислямски фракции вдигнаха на крак целия свят заради една карикатура на Мохамед. Можете ли да си представите какво ще направят с тази идея?

Дейли не се трогна особено.

— Ето защо саудитците и израелците искаха главата на Хаддад. Той твърдеше, че доказателствата за теорията му можели да се открият в изгубената Александрийска библиотека. И че това му го казал някой си, наречен Пазител.

— Както бил случаят и с другите трима — каза Диксън. — Всеки от тях бил посетен от човек, представил се като Пазител, който им предложил начин да открият библиотеката.

— Че какви доказателства би могло да има там? — попита Стефани.

Дейли очевидно губеше търпение.

— Преди пет години Хаддад обяснил на палестинските власти, че определени древни документи можели да потвърдят заключенията му. Някакъв екземпляр на Стария завет, писан още преди Христа, на оригинален староеврейски, можел да се окаже решаващ. Днес не съществува екземпляр, писан преди десети век. Хаддад знаел от други оцелели източници, че в Александрийската библиотека имало библейски текстове. Откриването на такъв текст би бил единственият начин да се докаже нещо, тъй като саудитците не биха позволили археологически разкопки в Асир.