Александрийската връзка [bg]

Вратите бяха от дебело стъкло, с черни метални панти и хромирани дръжки.

— Отварят се навън — каза Малоун. — Не можем да ги насилим навътре. Дебелината на стъклото е повече от сантиметър.

— Защо не проверим дали въобще са заключени? — попита Пам.

Той хвана една от дръжките и дръпна силно.

Вратата се отвори.

— Сега разбирам защо клиентите ценят мнението ти.

— Защо им е да ги заключват? — каза тя. — Та това място е като крепост. А и той е прав. Какво толкова може да се открадне? Самите врати струват повече от стоката.

Той се усмихна на логиката й. Мрачното настроение отчасти я бе обзело отново, но този път той нямаше нищо против. Държеше го нащрек.

Пристъпиха в тъмното прашно пространство, което му напомни за изповедалнята. Така че отвори вратата на деветдесет градуса и я закрепи. Вероятно я държаха в това положение, когато имаше непрестанен поток от посетители.

С един бърз поглед Малоун прецени, че магазинчето бе около шест квадратни метра. Три високи витрини бяха опрени в една от стените, другите две бяха закрити с рафтове с книги, а край четвъртата бяха поставени тезгях и касов апарат. В средата имаше още един плот с книги.

— Трябва ни светлина — каза той.

Макколъм се приближи до друга двойка стъклени врати, които водеха към тъмно стълбище. На стената имаше три електрически ключа.

— Така и така сме във вътрешността на манастира — отбеляза Малоун. — Отвън нищо не се вижда. Светни само за малко, да видим какво ще се случи.

Макколъм щракна един от ключовете. Светнаха четири миниатюрни халогенни лампички. Светлината им бе насочена надолу на тесни снопове. И беше повече от достатъчна.

— Ще ни свършат работа — каза той. — А сега да намерим нещо със снимки.

Върху централния плот лежеше купчина издания с твърди корици на португалски и английски, всички с едно и също заглавие — „Абатство на Ордена на свети Йероним“. Лъскави страници, много текст. Както и снимки. Две по-тънки книжки до тях съдържаха повече илюстрации, отколкото текст. Той прелисти първата, докато Пам преглеждаше другата. Макколъм проверяваше останалите рафтове. Към края на една от книжките Малоун откри раздел за източния олтар, заедно с цветно изображение на сребърната вратичка на съда за светена вода.

Разтвори книгата и отиде до лампите. Снимката бе в близък план и доста подробна.

— Ето това е.

Той зачете информацията за сакрариума, за да провери дали някоя подробност нямаше да се окаже полезна, и научи, че е изработен от дърво и облицован със сребро. Поставянето му в източната част наложило отстраняването на средната картина на долния ред, която впоследствие изчезнала. Съдържанието на изгубената картина било гравирано върху вратичката, като по този начин се завършвал иконографския цикъл на картините, изобразяващи Божията поява. Гаспар, един от тримата влъхви, бил изобразен да изказва почитта си пред младенеца. Книгата отбелязваше също, че Богоявление се смята за символ на преклонението на светското пред божественото, а тримата мъдреци символизирали света, както бил известен по онова време — Европа, Азия, Африка.