Бъдеще [bg]

Пред Рим експресът прави единственото си спиране - в Милано. При приближаването си към Милано-Чентрале влакът губи скорост, Анели се залепва за стената, а аз едва не излитам върху нея.

- Неизвестна сила ме тласка към теб - шегувам се аз.

- Забелязах - откликва тя. - Ако се беше учил, както трябва, щеше да знаеш как се нарича.

- Аз, между другото...

- Кондуктори!

- Какво?

- Кондуктори! Там, на платформата! Цяла дивизия са, мамка му!

И в този момент ги виждам - не дивизия, разбира се, но поне рота. С неугледни униформи и шапчици, веригата им е преградила перона, заели са позиции точно по маркировката -влакът ще спре с врати срещу всеки от тях, всички изходи ще бъдат блокирани.

- Нали ти казвах...

- Без паника! - Анели си надява маската на Мики Маус. - Ние сме в съпротивата, нали? Кървавият режим няма да ни хване толкова лесно!

Тя пъха нозе в сандалите си, хваща ме за ръката и ние побягваме към изхода. Но вратите се отварят, преди да успеем да се доберем до тях, и пътят ни е преграден от мургав дебелак с наподобяващи четка черни мустаци.

- Билетите!

- Билетите! - чува се от другата страна.

- Обкръжени сме - шепне ми Анели. - Но няма да им се дадем живи! Нали няма да се предадем?

Да примамя един от тях в празно купе, да го обработя там и да го оставя зад затъмнения прозорец, да спечеля време - и докато останалите не са се усетили какво става, да скочим от влака.

Но за целта ми е нужна помощта на Анели, а тя отново играе някаква своя игра; отваря вратите на всички купета подред, покланя се на притеснените пътници и продължава нататък, поглеждайки постоянно към приближаващия се кондуктор. Маневрите й не са останали незабелязани за мустакатия дебелак, но той не може да пропусне нито едно купе.

- Какво правиш там, по дяволите? - съскам аз, но Анели не ми обръща внимание. Изведнъж тя изчезва. Започвам да щурмувам чуждите купета и я намирам едва в петото или шестото. Нищо не мога да разбера - Мики Маус седи до прозореца, а в прохода стои Анели -изчервила се, весела.

- Помахай на Патрик с ръка, Енрике! - Тя потупва по рамото човека с маската.

Мики послушно вдига ръка и ми помахва. Анели му изпраща въздушна целувка и се почуква по китката на лявата ръка - там, където е комуникаторът на всички нормални хора -с показалеца на дясната: „Обади ми се“.

- Сега спокойно... - Тя блашприлично ме хваща подръка, извежда ме в коридора и веднага ме вкарва в съседното купе, за щастие, празно.

- Кой е това? На кого даде маската ми?