Бъдеще [bg]

Докато тя е заета със себе си, внимателно отварям вратата на шкафа - необходим ми е шокърът и комплект от униформата. Скришом и бързо пъхам в раницата си маската, черната безформена дреха, шокъра, контейнера...

- Охо! Бива си я маската!

Тя стои зад гърба ми - тениската й е голяма, панталоните са къси, косите й са разрошени, очите й горят; гледа покрай грижливо сгънатите щурмови униформи към маската на Мики Маус, която сега виси на кукичка в шкафа - бях я прибрал по-надалеч от нея.

Маската е стара, отлята от някаква допотопна пластмаса, и боята на нея е потъмняла, напукала се е, набръчкала се е; с обтегнатата пергаментова жълта кожа Мики Маус изглежда на реалната си възраст. Едва ли някое дете би се съгласило да надене маската сега; но децата никой не ги и пита.

Опитвам се да си спомня как гледах на Мики Маус, когато бях съвсем малък. Когато живеех на първия от трите етажа на интерната. В анимационните филми мишката винаги се усмихваше и аз я имитирах. Много ми се искаше да разбера защо Мики Маус се весели, на какво се радва. Стараех се да почувствам онова, което чувства проклетият мишок, и не можех. Но на мен навярно и досега ми се струва, че той знае тайната на детското щастие. Търгувайки с нея, Мики Маус е построил своята империя за стотици милиарди. Преди триста години неговите развлекателни паркове са процъфтявали - през тях е минавал повече народ, отколкото през Ватикана. Но после и едните, и другите са останали без клиенти -вярващите се вразумили, а децата изчезнали като вид. Църквите, джамиите и лунапарковете запустели, а търговските им площи били погълнати от по-доходни бизнеси.

- Откъде имаш тази гадост?

- От битака.

Империята рухнала, а от императора останала посмъртната маска, която бях купил за грошове от тъмнокож вехтошар в Небесните докове, пазар в облаците над Хамбургското пристанище. Тогава реших, че измъквам веселата мишка от небитието по същия начин, по който някога тя беше измъкнала мен. А сега тя е моя лична вещ редом с трите комплекта униформа на Безсмъртен, двете смени цивилно облекло и раницата.

- Дай я тук! - нарежда тя.

- От къде на къде?

Но Анели вече се пресята през мен, смъква маската от кукичката и си я надява.

- Ами какво? Нали системата ни наблюдава! Как мислиш, него нали не го издирват? -Анели прекарва пръст през разтегнатите в усмивка устни на мишката. - Бррр... какъв е омазнен целият...

- По-внимателно! Това е антикварна вещ! Сигурно е на двеста години...

- Не обичам стари вещи. Те излъчват чужди души! - заявява тя.

- Та тя е весела. Маска. Това е Мики Маус.

- Не искам дори да мисля при какви случаи го надяваш!