Вторият периметър [bg]

Беше първата възможност на Демарко да се срещне с Махоуни и да му докладва как Хадли Морган изнудва Дени Кокран. Причина за закъснението беше включването на председателя в официалната делегация на САЩ начело с президента, предприела обиколка в страните от Централна и Южна Америка. Той сам бе пожелал да замине, защото беше единственият начин да проведе няколко разговора на четири очи с първия човек в държавата и да му обясни как точно трябва да се управляват двете Америки — и Северната, и Южната.

— И какво си въобразяват тези тъпаци? — изръмжа той. — Колко дълго смятат, че могат да му дърпат конците? Нима не разбират, че при това положение Дени много бързо ще бъде освободен от поста си? — Замълча за момент, после поклати глава. — Което няма да е толкова лошо, между другото… Хубаво, ще гласува известно време както искат те, вероятно ще повлече и още няколко глупаци… Но преди изборите ще пуснат по телевизията всички компромати срещу него, от което ще последват две неща: или мястото му ще заеме някой техен човек, или друг, който няма никакво влияние. Каква бъркотия, господи! Ако Дени не беше толкова готин пич, като нищо щях да го хвърля на тези хиени!

— Смяната му с Фарли ми се струва добра идея — предпазливо рече Демарко.

— Да, ама Фарли никога няма да приеме подобен пост — въздъхна Махоуни. — Той иска мястото на Тед.

„Тед“ беше сенатор Едуард Кенеди.

Махоуни за дъвка края на незапалената пура, който бързо се превърна в лигав и противен на вид къс тютюн.

— Мислиш ли, че бившият съпруг на дъщеря му наистина иска да вземе децата? — попита той.

— Не знам. Той е някакъв смотаняк, който продава коли на старо в Оукланд. Гаджето му е доста по-младо от него и той едва ли умира от желание да прибере две буйни хлапета в любовното си гнезденце. Но Дени е убеден, че ще заведе дело срещу бившата си жена, защото Морган ще му плати.

— Мамка му! — изръмжа Махоуни.

— Май ще е най-добре да преминем към открити действия — рече Демарко. — Да наемем на дъщеря му някой добър адвокат и да поемем инициативата в свои ръце. Ще я накараме да се предаде сама и да се остави в ръцете на правосъдието.

Махоуни не каза нищо. Извърнал лице към прозореца, той продължаваше да дъвче пурата. По неизвестни причини над паметника на Вашингтон се виеше огромно ято чайки, сякаш някой бе поставил храна за птици на върха му.

— Не става — рече най-сетне председателят. — Първо, защото ходът не е добър, и второ, защото Морган няма да бъде наказан за гадния си номер. Ще помисля още малко, съветвам те и ти да направиш същото. Искам да намеря начин да накажа тоя мръсник!

Демарко стана и тръгна към вратата.

— Хей, какво става с Ема? — подметна след него Махоуни.

Най-после, помисли си Демарко и спря на място.