Вторият периметър [bg]

— Харис не вярва, че Ли Мей иска мен — заключи тя. — Според него това би било истинска лудост. Но той пропуска факта, че тази жена действително е луда.

— Смит обаче е на мнение, че китайското разузнаване няма нищо общо с нейните действия във Ванкувър — възрази Демарко. — Харис знае ли това?

— Харис е изключително твърдоглав човек — въздъхна Ема. — А и моята защита е свързана с… хм… с някои бюрократични спънки…

— Какво? Нима се пазарят кой да плати?

Демарко подхвърли тези въпроси на шега и по тази причина остана крайно изненадан от отговора на Ема.

— Браво, Джо — усмихна се тя. — Най-после започваш да разбираш механизмите, които използва твоето любимо правителство. От ФБР са на мнение, че отговорността за личната ми сигурност трябва да бъде поета от ВРУ, а те самите няма да похарчат дори цент от бюджета си, преди да се уверят, че Ли Мей действително се намира някъде тук. Същевременно поеха разследването на банковия обир в Бисмарк и…

— Не думай! — иронизира Демарко.

— … и същевременно я пуснаха за международно издирване. Но личната ми сигурност не е приоритет за тях.

— Мамка му! — изруга Демарко. — С други думи, и ФБР, и онзи дребен четириок лайнар Смит са те зарязали на произвола на съдбата!

— Не съвсем. Ела да ти покажа новия си „Косач“…

— Какво?

Ема стана и го поведе към бараката за инструменти в дъното на парцела, майсторски скрита зад стена от бамбук. Отвори вратата и Демарко се озова пред Клинт Истууд, спокойно отпуснат на туристически стол с брезентово седалище. Всъщност мъжът на стола приличаше на Истууд отпреди петдесет години — млада, току-що изгряла холивудска звезда.

Беше слаб, над метър и деветдесет, облечен с тясно прилепнали джинси, тениска без ръкави и каубойски ботуши от змийска кожа. Мръсно русата му коса беше дълга и старателно сресана. Очите му пробягаха по фигурата на Демарко, а устните му се разтеглиха в заплашителна усмивка. Липсваше само незапалената пура в ъгъла на устата — от онези тънките, които истинският Клинт дъвчеше в своите прочути спагети-уестърни.

После Демарко забеляза и останалите подробности. От покрива на бараката стърчеше портативен перископ, с помощта на който мъжът осъществяваше скрито наблюдение на къщата. Върху близкия чувал с тор лежеше прибор за нощно виждане, а до него, на една ръка разстояние, беше подпряна пушка с дълго дуло и извит като банан пълнител. От кобура под мишницата на мъжа стърчеше револвер с двайсетсантиметрова цев, който тежеше поне пет кила.

— Джо, това е Ролф — представи го Ема.

Мъжът стана, сгуши глава в раменете си, за да не я удари в ниския таван, и протегна ръка.

— Много се радвам да те видя, Йо.

Дори говори със западняшки акцент, рече си Демарко. Но акцент от Западна РУСИЯ. После стисна твърдата като камък длан, покрита с мазоли.