Кодът на Луцифер [bg]

— Ще дойдеш ли тук, или аз трябва да дойда при теб?

Уебстър не отговори.

Вики отметна чаршафите и се изправи, разкривайки пълния си блясък. Беше красива, с алабастрова кожа и тяло, оформено от безмилостни упражнения и уменията на надарен пластичен хирург. Не беше останал нито един недостатък.

Тя прекоси стаята като кралица, изпълвайки всеки сантиметър от пространството с неоспорима похот. Тя беше изкусителка от Стария завет, сирена, която можеше да прелъсти царе и герои, и Уебстър не можеше да не се възбуди при вида й и обещанието, което носеше.

Когато се приближи до него, Вики обви лявата си ръка около врата му и взе чашата с дясната. Глътна на екс останалия скоч, после притисна огнените си устни към неговите. Той я вдигна и се извърна така, че да я опре с гръб към стената.

Като извиваше страстно тялото си, той проникваше в нея отново и отново. Тя наведе глава и покри лицето му с целувки. Притискаше се към него и викаше, щом свършеше, отново и отново. Накрая и двамата притихнаха.

Вики бавно се съвзе. По бузите й се стичаха сълзи от удоволствие и болка. Въпреки адреналина и желанието, които изпълваха очите й, Уебстър видя в тях и страх.

— Никога не съм чувствала подобно нещо — задъхано каза Вики.

— Знам — отвърна й Уебстър.

— Ужасно си самоуверен, нали?

— Имам ли причина да не съм? — подразни я той.

— Не, никаква. — Вики го целуна. — Трябва да призная, че очаквах да ме отблъснеш, когато дойдохме тук.

— Вече няма нужда да се преструвам на опечален вдовец. — Уебстър отново я целуна.

— Преструвал ли си се?

— Не. Обичах жена си. — Беше сигурен, че тъкмо затова му беше отнета. Загубата й беше едно от малкото препятствия в неизменно успешния му живот. Но сега плановете му най-сетне щяха да се осъществят. Можеше да си позволи да се позабавлява малко. Той отново се извърна към нея и я вдигна.

Тя с готовност разтвори крака.

Нищо не можеше да го спре. Нямаше да го позволи.