Кодът на Луцифер [bg]

Йоаким спря изведнъж. Остра болка прониза Лурдс, когато заби лице в планинарската обувка на монаха.

— Какво има? Защо спря?

— Не знам. И останалите спряха.

Лурдс се извъртя мъчително в тунела и погледна натам, откъдето бяха дошли. Яркожълта светлина проблясваше в мрака.

— Имаме си компания — рече Лурдс.

— Виждам ги. — Йоаким повиши глас. — Олимпия!

— Пътят е препречен — отвърна тя.

Лурдс се отчая. От самото начало знаеше, че може да свърши така, но да го приеме в мрака беше доста по-различно. Не мислеше, че може да излази още петстотин метра на лакти и колене. Предпочиташе да го застрелят.

— Как е препречен? — попита Лурдс.

Светлините зад тях се приближаваха.

— Прилича на стена.

— Не е срутване?

— Не.

— От хора ли е правена?

Олимпия прозвуча ядосано.

— Не виждам следи от сечива.

— Нямах това предвид. Не е ли скрита врата?

— Вече проверих, Томас. Не съм толкова загубена.

— Няма логика. Не биха построили тунел, който води наникъде. — Лурдс мислеше трескаво, опитваше се да си представи какво би направило Братството, за да заблуди евентуален противник. — Входът се намираше в гроб. Тунелът е предназначен за бягство. — Йоаким, не знаеш нищо за него, така ли?

— Не. Знаеше се за съществуването на тунела, но нищо повече — отвърна той.

— Как ще се спасиш от гроба? — запита се Лурдс.

— Ако си умрял, трябва да чакаш Второто пришествие — отвърна Йоаким. — Когато Исус Христос слезе отново, мъртвите ще се вдигнат от гробовете си и…

— Запознат съм с теологията — прекъсна го Лурдс. После му хрумна идея. — Олимпия, погледни нагоре. Какво виждаш?

Настъпи пауза, Лурдс забеляза, че фенерите се приближават. След малко Олимпия се провикна:

— Нищо. Каменна повърхност.

— Гладка или необработена.

— Гладка.

— Някакви знаци?

— Не виждам… чакай. Има някакъв символ.

— Натисни го към тавана — каза Лурдс. — Това трябва да е врата.

Молеше се да се получи.

Чу се стържене на камък и Лурдс затаи дъх, докато гледаше как светлините се приближават. Не можеше да са много далеч, но в мрака беше трудно да се прецени разстоянието.

— Врата е! — извика Олимпия.

— Побързай! — рече Лурдс.

Измъкваха се един по един, докато лъчите неумолимо пълзяха към тях. Лурдс беше сигурен, че няма да успее. Седна и подаде раницата и шапката си на Йоаким. Сърцето му подскочи от радост, когато разбра, че следващата част от маршрута за бягство е по-широка от първата. Щом отворът се освободи, той се пъхна в него, хвана се за ръбовете и се изтегли нагоре с помощта на Йоаким и още един монах.