Убийствени сънища [bg]

— Чувал ли си за този Франкс?

— Саймън Франкс. Не е толкова добър, колкото беше Девлин, но познава работата си. — Направи пауза. — И ще направи всичко, което Санборн му каже. Той не е като Девлин. Той е мързелив и лесно се подчинява.

— Исусе.

— Това може да не е лошо. Няма да пререже гърлото на Майкъл, докато не му заповядат. А Девлин би го направил за удоволствие, а по-късно би се тревожил за това, как ще уреди нещата със Санборн.

— Не мога да повярвам, че седим тук и говорим за това, как тези мъже биха убили сина ми. — Гласът й трепереше. — Ти може и да нямаш чувства към Майкъл, но е малко трудно за…

— Кой казва, че нямам никакви чувства към детето? — запита грубо Ройд. — Харесвам го. Не го обичам. Не съм имал възможност да го опозная толкова добре, а при мен любовта не идва лесно. Бих те излъгал, ако ти кажа нещо различно. Но не се отнасяй с мен така, сякаш все още съм немият малоумен, какъвто бях в Гарууд. — Ръцете му стиснаха здраво кормилото. — И без това не се чувствам добре напоследък.

Беше го наранила. Не мислеше, че може да причини болка на Ройд. Той беше прекалено мъжествен, издръжлив и груб. И тези му качества се бяха засилили, затвърдили, през годините. Дали беше така? Непрекъснато откриваше нещо ново за Ройд.

— Не исках да намекна, че ти…

— Забрави — каза Ройд. — Исках просто да знаеш, че единствената причина, поради която ти казвам за Франкс, не е да те уплаша, а да те информирам срещу какво си изправена. — Той спря на паркинга на Уол Март. — Казах на МакДъф, че ще се срещнем с него тук. Ако искаш да се обадиш на Жан, можеш да го направиш, докато чакаме.

— Грубо.

Устните му се изкривиха.

— Такава ми е природата.

Тя се поколеба. Господи, не й се искаше да се обади. Но трябваше да престане да се държи като страхливка. Да направи онова, което беше най-добро за Майкъл. Тя бързо набра номера.

Десет иззвънявания. Никакъв отговор.

Сърцето й заби тежко, ръката й трепереше, когато набра номера отново.

Нямаше отговор.