Факторът Чърчил [bg]

Първо, разбира се, трябва да споменем Пърл Харбър и непровокираната с нищо агресия от страна на Япония, към което да добавим и взетото в явно умопомрачение решение на Хитлер няколко дни по-късно да обяви война на Америка. Това може би е помогнало най-накрая конгресмените да се идентифицират по-тясно с Великобритания. Интересният въпрос е защо фюрерът решава да направи тази колосална стратегическа грешка. Защо обявява война на Америка в един момент, когато все още е напълно възможно Америка да остане извън европейската война?

Отговорът е: защото той вече е стигнал до заключението, че Америка е застанала на британска страна. До есента на 1941 година САЩ помагат при ескортирането на конвоите, имат свои войски в Исландия, помагат с обучение и доставки от всякакъв вид. Да, Чърчил е успял в стратегическата си мисия, която толкова точно обяснява пред сина си Рандолф осемнадесет месеца по-рано. Към края на 1941 година той вече е един от най-слушаните хора по американските радиостанции, на второ място единствено след самия президент. С хитрост, чар и понякога неприкрито ласкателство Америка вече е "въвлечена".

Три дни след Пърл Харбър той получава ужасяваща новина. "Принцът на Уелс" е бил потопен от японски торпеда край бреговете на Малая, при което са загинали 327 души от екипажа. От британските войници, които са били заедно с него при първата среща с Рузвелт, почти всички са мъртви. Корабът "Репълс" също е потопен.

Решението е на Чърчил — и единствено негово — да не се поддаде на скептицизма на военноморските шефове и да изпрати тези кораби в Далечния изток. Никой не знае каква е целта на мисията, какво точно Чърчил се надява да постигне със своите "замъци от стомана"; а може би истината е, че не е имало реална стратегическа логика.

При отплаването на британската флотилия Чърчил пише до Рузвелт, възхвалявайки нейната огнева мощ. "Нищо не може да се сравни с тези кораби, които могат да заловят и убият всичко", пише той.

Те обаче не успяват да заловят японските самолети, въоръжени с торпеда, и умират заради този типично чърчиловски изблик. Целта със сигурност е политическа: да покаже на американците още веднъж силата на британската решителност и голямата огнева мощ. А сега този жест изглежда напълно безсмислен: американците вече участват.

Въпреки това Чърчил трябва да е абсолютно сигурен. Още щом научава за Пърл Харбър, той звъни на Рузвелт; а веднага след това започва да се готви за пътуване към Вашингтон. След рандевуто на канадското крайбрежие Рузвелт вече ясно е разбрал, че Чърчил е от онези, сякаш "надуваеми", личности, които започват да изпълват стаята още с влизането си и сякаш притискат всички останали до стената. Затова предлага да се срещнат на Бермудите, вместо в Белия дом. Чърчил обаче е категорично несъгласен.